Отвън чакаха строени и пазени от надзиратели четирима араби. Успях да позная двама от тях — работеха като влекачи на камъни.
— Ето го Папийон — докладва арабинът.
— Добър вечер, Папийон — поздрави ме комендантът на Сен Жозеф.
— Добър вечер.
— Седни ей там, на онзи стол.
Всички се втренчиха в мен. През отворената врата на стаята можех да надникна в кухнята, откъдето кръстницата на Лизет ми махна приятелски.
— Папийон — поде издалеко комендантът на Роаял, — според коменданта Дютен вие сте човек, достоен за доверие и уважение заради опита ви да спасите кръщелницата на жена му. Аз ви познавам единствено чрез официалните документи, а в тях вие сте представен като изключително опасен от всяка гледна точка. Бих желал да забравя документите и да повярвам на колегата си Дютен. Скоро сигурно ще пристигне следствена комисия и всички каторжници ще бъдат принудени да декларират всичко, което знаят по случая. Убедени сме, че вие и още няколко ваши другари имате голямо влияние върху осъдените тук и че те обикновено изпълняват безпрекословно инструкциите ви. Затова бихме искали да знаем какво е вашето мнение за бунта, а също така какво в общи линии се готвят да разкажат пред следствието хората от вашето и останалите помещения.
— Не мога да отговарям за останалите, нито възнамерявам да им влияя. Но ако действително пристигне следствена комисия, при сегашното положение на нещата, това със сигурност ще доведе до разжалването на всички вас.
— Какви ги говориш, Папийон? Аз и колегите ми от Сен Жозеф разгромихме бунта.
— Тукашните началници може и да отърват кожите, но онези от Роаял не.
— Обяснете какво имате предвид! — скочиха на крака двамата коменданти от Роаял, после отново си седнаха на местата.
— Ако продължавате да говорите официално за бунт, сте загубени. Ако приемете моите условия, ще спася пагоните на всички с изключение на Филисари.
— Какви условия?
— Първо, животът трябва да се нормализира още от утре сутринта. Не бихме могли да съгласуваме показанията си пред комисията, ако нямаме право да разговаряме помежду си. Прав ли съм?
— Да — отвърна Дютен, — само че не мога да разбера защо трябва да бъдем спасявани.
— Вие от Роаял отговаряте и за трите острова, нали?
— Да.
— Така. Получили сте сведение от Жиразоло, който ви е донесъл, че се подготвя бунт. Казал ви е също, че бунтът ще се предвожда от Отен и Арно.
— И Карбониери — допълни един копой.
— Не, това не е вярно. Карбониери е бил личен враг на Жиразоло още от Марсилия и той го е притурил към групата. Обаче вие не повярвахте, нали? Защо? Защото той ви е казал, че целта на бунта е да бъдат изтребени жените, децата, арабите и копоите, а това ви се е сторило малко вероятно. От друга страна, преценили сте, че на Роаял има две корабчета, за осемстотин души, на Сен Жозеф — едно за шестстотин. Следователно, решили сте вие, никой сериозен човек не би се хванал на въдицата.
— А ти откъде знаеш всичко това?
— Не ви засяга. Но ако продължавате да говорите наляво и надясно за бунт, всичко това ще бъде казано и доказано пред комисията. Дори и най-вече ако намерите начин да ме затриете. Отговорността ще падне върху началниците от Роаял, които просто изпратиха съзаклятниците на Сен Жозеф, без да ги разделят. Ако следствието опре до тези факти, няма да можете да избегнете тежките санкции, защото логиката е изисквала да изпратите единия на Сен Жозеф, а другия на Дяволския остров. Макар че, признавам, сигурно е било трудно да се повярва на подобен лудешки план. Отново ви повтарям, ако продължите да говорите за бунт, сами ще се накиснете. Не ви остава друго, освен да приемете моите условия. Първо, както вече казах, от утре животът трябва да потече нормално. Второ, пуснете от карцера всички заподозрени в съучастничество — не можете да ги разпитвате за подробности около подготовката на бунта, тъй като бунт не е имало. Трето — още сега върнете Филисари на Роаял. Необходимо е за личната ви сигурност — щом като бунт не е имало, как другояче да оправдаете убийството на трима каторжници? Ще приемем, че този надзирател е истински убиец и по време на инцидента е действал от страх и е искал да избие всички, включително и хората от нашето помещение. Ако приемете условията ми, ще уговоря останалите да твърдят, че Арно, Отен и Марсо са имали единственото намерение да причинят колкото могат повече злини, преди да загинат. Акцията им е била непредвидима. Нямали са нито съучастници, нито довереници. Просто са решили да се самоубият, като преди това ликвидират възможно повече надзиратели. Ако желаете, сега ще се оттегля в кухнята, а вие поговорете по предложението ми и кажете отговора си.