Влязох в кухнята и затворих вратата зад гърба си. Госпожа Дютен ми стисна ръка, а после ми поднесе кафе и коняк. Арабинът Мохамед попита:
— Каза ли им нещо за мен?
— Твоят въпрос засяга само коменданта. Щом ти е дал оръжие, значи е решил да ти издейства помилване.
Кръстницата на Лизет се обърна нежно към мен:
— Е, получиха си заслуженото тези от Роаял.
— Ами да, много им беше лесно да обявят, че на Сен Жозеф е имало бунт и всички са знаели предварително, с изключение на мъжа ви.
— Аз всичко чух, Папийон, и веднага разбрах, че ни мислите доброто.
— Така си е, госпожо Дютен.
Един от копоите отвори вратата: „Влизай, Папийон“.
— Седнете, Папийон — покани ме комендантът на Роаял. — Обсъдихме ситуацията и единодушно решихме, че вие сте напълно прав. Бунт не е имало. Тримата каторжници решили да се самоубият, като преди това убият колкото могат повече надзиратели. И така от утре животът възобновява нормалния си ход. Господин Филисари още тази нощ ще отпътува за Роаял. Неговият случай е наш проблем и няма да ви молим за съдействие. Разчитаме, че ще удържите на думата си.
— Разчитайте на мен. Довиждане.
— Мохамед и двамата господа надзиратели да върнат Папийон обратно в помещението. Извикайте тук Филисари. Той ще се върне с нас на Роаял.
По пътя пожелах на Мохамед да излезе по-скоро на свобода. Той ми благодари.
— Какво искаха от тебе онези типове?
В пълната тишина аз на висок глас разказах случилото се дума по дума.
— Ако някой от вас не е съгласен и смята, че не съм бил прав да сключвам подобно споразумение с копоите от името на всички, нека ми каже.
В един глас ми отвърнаха, че са съгласни.
— Дали са ти повярвали, че никой друг не е замесен?
— Не, но са принудени да ми вярват, ако не искат да изгърмят. Ние също трябва да приемем това за истина, иначе ще си имаме неприятности.
На сутринта още в седем всички килии на карцера бяха опразнени. Оказа се, че е имало сто и двадесет арестувани. Не ни извикаха на работа, но отвориха помещенията и дворът се изпълни с каторжници, които свободно разговаряха, пушеха, припичаха се на слънце или се криеха на сянка. Нистон то откараха в болницата. Карбониери ми каза, че най-малко осемдесет до сто килии били с надпис „Заподозрян за съучастие в опита за бунт“.
Сега, след като най-после бяхме всички заедно, можахме да научим истината. Филисари бе убил само един човек, останалите двама бяха станали жертва на паникьосани млади копои. В бъркотията много каторжници бяха помислили, че надзирателите ще разстрелват наред и бяха извадили ножовете си, за да убият поне по един враг, преди да умрат. Ето как един истински бунт, провален за щастие още в самото си начало, се превърна в оригинален метод за самоубийство на трима каторжници. Всички приеха тази официална теза — и администрацията, и осъдените. В спомените ни остана легендата или може би истината — вече не зная кое от двете. Най-вероятно нещо средно.
Разказваха, че погребението на Отен, Марсо и тримата убити в лагера е било извършено по следния начин: тъй като на острова имаше само един ковчег за каторжници, копоите натоварили и петимата в лодката и ги дали направо на акулите. Пресметнали, че хищниците ще се нахвърлят върху първата си плячка и в това време останалите ще имат време да стигнат до дъното благодарение на тежестите, прикрепени към краката им. Но нито един от труповете не успял да потъне и петимата танцували в здрача, облечени в белите си савани като кукли на конци, дърпани от муцуните и опашките на акулите. Оргия, достойна за Навуходоносор.
Следствената комисия пристигна и остана пет дни на Сен Жозеф и два дни на Роаял. Не бях разпитван отделно, а заедно с всички останали. Комендантът Дютен ми каза после, че всичко е минало по мед и масло. Филисари го пратиха в отпуска до пенсионирането му — значи нямаше повече да се върне тук. На Мохамед му опростиха остатъка от наказанието. А комендантът Дютен получи още една нашивка.
Недоволници винаги се намират — вчера един бордолезец ме попита:
— А ние какво спечелихме, като помогнахме на копоите да отърват наказанията?
Какъв глупак!
— Не спечелихме много — петдесет-шестдесет момчета няма да отидат за по пет години в изолатора по обвинения в съучастничество. Смяташ, че това е нищо, така ли?