Докторът минаваше на визитация всеки ден. Той ме преглеждаше дълго, разговаряше с мен учтиво. Беше разтревожен от състоянието ми, но се виждаше, че още не е напълно убеден. Трябваше, значи, да му подхвърля, че чувствам бодежи в тила — симптом номер едно.
— Как си, Папийон? Добре ли спа?
— Благодаря, докторе. Кажи-речи, съм добре. Благодаря ви за списанието, с което ми услужихте. Но въпросът със спането не стои както трябва. Истината е, че точно зад килията ми е инсталирана някаква помпа за поливане или не знам за какво, но шумът ме мъчи по цяла нощ. Ще рече човек, че ми влиза в тила и предизвиква истинско ехо: пан-пан! Непоносимо е. Ще ви бъда много благодарен, ако ми смените килията.
Докторът бързо се обърна към санитаря и попита тихичко:
— Има ли помпа?
Санитарят поклати отрицателно глава.
— Сменете му килията, господин надзирател. Къде би искал да те настанят?
— Колкото се може по-далече от проклетата помпа. В дъното на коридора например. Благодаря, докторе.
Вратата се хлопна. Озовах се сам в килията си. Едва доловим шум ме накара да се сепна. Някой ме наблюдаваше през шпионката — сигурно докторът, тъй като не го бях чул да се отдалечава. Веднага размахах юмрук срещу стената, зад която се криеше въображаемата помпа, и извиках, но не прекалено високо: „Престани, престани най-после, пияна гадино! Няма ли да спреш да помпаш градината си, мръснико долен!“ След което се свих в леглото със скрита под възглавницата глава.
Не чух тракването на капачката върху шпионката, но усетих как някакви стъпки се отдалечават. Ясно, значи наистина докторът е бил решил да ми се прави на хитрец.
Още същия следобед ми смениха килията. Сигурно съм им направил добро впечатление сутринта, защото бяха извикали двама копои и двама яки санитари, за да ме придружат от единия до другия край на коридора. Не ме заговориха, аз също мълчах. Два дни по-късно демонстрирах втория симптом — бръмчене в ушите.
— Как си, Папийон? Изчете ли списанието, което ти изпратих?
— Не, не можах да чета, защото цял ден и част от нощта опитвах да прогоня някакъв комар или мушичка, която се е заселила в ухото ми. Натъпках го с памук, но нищо не помогна. Не спира да хвърчи и прави бззззз… Най-неприятното е, че бръмчи без почивка. В крайна сметка това ме изнервя, докторе. Какво мислиш по въпроса? Като не успях да я задуша, да опитам да я удавя, а?
Не забравях да правя тика с устата и видях, че докторът го забелязва. Хвана ме за ръка и ме погледна право в очите. Усещах, че се тревожи за мен.
— Добре, приятелю Папийон, ще ги удавим. Шатал, направете му промивка на ушите.
Същата сцена се повтаряше всяка сутрин в различни вариации, но лекарят все не се решаваше да ме изпрати в лудницата.
Веднъж, докато ми слагаше инжекция с бром, Шатал ме предупреди.
— Засега всичко върви добре. Докторът направо се е шашнал, но може да се забави дълго, преди да те изпрати в лудницата. Ако искаш да го пришпориш, трябва да му покажеш, че можеш да ставаш опасен.
— Как си, Папийон? — поздрави ме учтиво докторът, отваряйки вратата на килията заедно с двама санитари копои и Шатал.
— Я по-полека, докторе! — цялото ми поведение беше агресивно. — Много добре знаеш, че не съм добре. И много ми се иска да узная кой от вас е съучастникът на моя мъчител.
— Но кой те измъчва? Кога? Как?
— Първо на първо, докторе, познаваш ли трудовете на доктор Д’Арсонвал?
— Мисля, че да…
— Знаеш, че той е измислил многовълновия вибратор, чрез който се йонизира въздухът около страдащите от язва на дванадесетопръстника. Вибраторът е източник на електрическо напрежение. Един от моите врагове е скрил подобен апарат в кайенската болница. И щом се унеса в сън, натиска бутона и изпразва електрическия заряд право в корема и бедрата ми. Аз подскачам и изхвърчам десетина сантиметра над леглото си. Как искаш да спя при това положение? Тази нощ нямах минута покой. Щом затворя очи, и бам! — токът ме удря. Тялото ми подскача като скъсана пружина. Не издържам вече, докторе! Предупреди всички, че ще смажа първия, когото пипна да си сътрудничи с враговете ми. Вярно е, че не съм въоръжен, но имам достатъчно сили да удуша когото трябва. Който има уши, да слуша! И престани да ми се лигавиш с лицемерното си „Как си, Папийон?“. Повтарям ти, докторе, давай по-полека.