— И какъв дявол ще търсим в Инини — този лагер за индокитайци?
— Братът на Чанг живее там.
— Да, мой брат там. Той бяга с вас, той намери лодка и провизии. Когато вие срещне Кюик-Кюик, вие уредени за бягство. Китаец никога не става кука. Вие хване който и да е жълт в джунгла и му говори за Кюик-Кюик. Той предупреди.
— Защо го наричат Кюик-Кюик твоето братче? — попита Силвен.
— Аз не знае, французин го кръстил така — отвърна Чанг и добави. — Внимание. Щом вие почти стигне до континента, срещне по пътя си тиня. Никога да не стъпвате върху тиня. Тя вас погълне. Ще чака друг прилив да ви изтика до джунглата, за да се хване за лиани и клони на дърва. Инак край с вас.
— О, да, Силвен, никога не бива да стъпваш в калта около брега, колкото и близо да ти се струва твърдата земя. Трябва да изчакаш, докато имаш възможност да се захванеш за клони или лиани.
— Добре, Папийон. Реших се.
— Двата сала ще бъдат съвсем еднакви и тъй като тежим приблизително еднакво, разстоянието помежду ни няма да е много голямо. Но човек никога не знае. Какво да правим, ако се загубим? Оттук Куру не се вижда. Но по време на престоя си на Роаял не може да не си забелязал, че по пътя за Куру, някъде на двадесетина километра преди него, има бели скали, които ясно се открояват при ярко слънце.
— Да.
— Това са единствените скали по продължение на целия бряг. Около тях, докъдето ти поглед стига, са все блата. Скалите са бели, защото птиците непрекъснато ги цвъкат. Там се събират хиляди птици, но човешки крак не е стъпвал, така че мястото може да ни послужи за убежище. Ще спрем да се съвземем, преди да тръгнем към джунглата. Ще се храним с яйца и донесени от брега кокосови орехи. Няма да палим огън. Първият, който пристигне, ще чака другия.
— В продължение на колко дни?
— Пет. Всеки от нас ще успее да стигне до явката в рамките на пет дни.
Двата сала бяха готови. Подсилихме торбите, за да са по-устойчиви. Поисках от Силвен да се забавим с десетина дни, за да потренирам плаване върху чувал с орехи. Той също тренираше. Всеки път си давахме сметка какви огромни усилия са нужни, за да се задържиш върху чувала, когато вълната се опита да го преобърне. При всеки удобен случай щяхме да полягаме. Но трябваше да внимаваме да не заспим, тъй като, паднеш ли веднъж в морето, може изобщо да не успееш да докопаш чувала си отново. Чанг ми изработи непромокаема торбичка, в която да държа цигарите и кибрита си. Всеки от нас щеше да вземе със себе си по десет допълнителни ореха. Млякото и месото им щяха да ни помогнат да понасяме глада и да утоляваме жаждата си. Сантори май разполагаше с нещо като кожен мех за вино. Не го използваше никога. Чанг, който от време на време ходеше в дома му, щеше да се опита да го тафне.
Бягството бе насрочено за неделя, десет вечерта. При пълнолуние приливът се качваше до осем метра. Лизет щеше да блести в пълна сила. В неделя сутринта Чанг щеше да нахрани прасетата сам. Аз възнамерявах да спя цялата събота и цялата неделя. В десет вечерта, когато смятахме да тръгнем, отливът щеше да е започнал преди два часа.
Беше невъзможно двете торби да се откъснат една от друга в морето. Бяха овързани с плетени въжета от кълчища, с месингови жици, зашити една за друга с дебела корда. Бяхме намерили по-големи торби и бяхме обърнали отворите им един към друг. Така че кокосовите орехи също не можеха да изпаднат.
Силвен не спираше да се упражнява, а аз използвах малките вълни като масажисти — влизах в морето и ги оставях да се разбиват върху бедрата ми в продължение на часове. Непрекъснатият натиск на водата върху мускулите ми, както и усилията, които правех, за да се задържа прав, ми помогнаха да развия железни мускули.
В един изоставен кладенец на острова намерих желязна верига, дълга около три метра. Омотах я с въжетата, които свързваха двете ми торби. През халките прокарах голям винт. Ако усетех, че повече не издържам, щях да се привържа за сала с веригата. Така може би щях да успея да поспя, без да рискувам да падна във водата и да изгубя торбите. В случай че вълните ги преобърнеха, щях да се събудя от падането си във водата и бързо да се кача обратно върху сала.
— Е, Папийон. Остават ни само три дни.
Двамата седяхме на камъка на Драйфус и се взирахме в Лизет.