Индара пристигна с ведро гореща вода. Обръснат, изкъпан, свеж и отпочинал, аз я прегърнах през кръста и двамата влязохме в Бамбуковата колиба, където ме посрещнаха с цял куп въпроси.
— Доволен ли беше снощи, шефе?
— Хубаво ли се съблякох? Къде според вас сбърках?
— Нали пях почти вярно? Добре, че публиката не е капризна.
Новият екип бе наистина симпатичен. Курвите, превърнати в актриси, приемаха работата си насериозно и изглеждаха доволни, задето са се разделили с предишната си професия. Алъш-веришът вървеше от добре към по-добре. Сблъсквахме се само с едно неудобство — тук имаше твърде малко жени за нуждите на твърде много самотни мъже. А всички клиенти искаха да се порадват на компанията на някое от момичетата и най-вече на „артистките“ ако не през цялата нощ, то поне колкото се може по-дълго. Пораждаха се ревности. Ако се случеше на една и съща маса да се спрат две жени, останалите посетители протестираха.
Малките негърки също бяха много търсени — първо, защото бяха хубави, но също така защото в джунглата нямаше други жени. Понякога Дайа заставаше зад бара и разговаряше с всички. Така двадесетина мъже наведнъж можеха да се порадват на индийката, която действително бе голяма хубавица.
За да се справя с ревнивците и с протестите на клиентите, които оставаха без момиче, въведох лотария. След поредния стриптийз или песен завъртахме рулетка с номера от 1 до 32 (по един номер за всяка маса и два за бара) и така решавахме къде ще седне артистката. За да участваш в лотарията, трябваше да си купиш билет, струващ колкото бутилка уиски или шампанско.
Надявах се, че по този начин ще ударя с един куршум два заека. Първо, щях да укротя недоволните. Печелившият получаваше на масата си момиче, което престояваше при него в продължение на час. Мацките ги сервирахме по следния начин: докато чисто голата артистка се крие зад ветрилото, ние завъртаме рулетката. Пада се някакъв номер. Момичето се качва върху боядисан със сребриста боя дървен поднос и четирима юначаги я повдигат, за да я пренесат до печелившата маса. Там тя лично отваря бутилка шампанско и така, както си е гола, се чука за здраве с клиентите. После учтиво се извинява, изчезва за няколко минути и се връща обратно вече облечена. Всичко вървя добре в продължение на половин година, но дъждовният сезон изтече и клиентелата се смени. Пристигнаха златотърсачите и търсачите на диаманти — свободни скитници из джунглите в тези толкова богати на съкровища земи. Да търсиш злато и брилянти с помощта на архаични методи е изключително трудно. Много често миньорите се убиваха и ограбваха помежду си. Затова всички ходеха въоръжени, а когато успяваха да се докопат до няколко зрънца злато или шепа диамантени люспи, не можеха да устоят на изкушението да ги пропият. Момичетата получаваха тлъст процент върху всяка поръчана бутилка. Затова често пъти, докато целуваха клиентите, те изливаха шампанското или уискито в съда за лед. Колкото и да бяха пияни, някои посетители си даваха сметка, че ги мамят и реакциите им бяха толкова бурни, че ми се наложи да завинтя столовете и масите за пода.
И така това, което трябваше да се случи, се случи. Наричаха я Канелен цвят. Кожата й наистина имаше цвета на канела. Новото момиче, което бях измъкнал от калта на Джорджтаун, буквално подлудяваше клиентите ми с умението си да се съблича.
Щом дойдеше нейният ред, изнасяхме на сцената канапе, покрито с бял сатен. Тя не само се събличаше с рядко срещано префинено умение, но щом се разголеше, лягаше на канапето и започваше да се гали сама. Дългите й тънки пръсти се плъзгаха по голата кожа и се наслаждаваха на собственото й тяло — от косите до пръстите на краката. Нито една частица от плътта й не оставаше недокосната. Няма нужда да ви описвам реакциите на тези незадоволени и налети с алкохол мъже.
Тъй като беше доста алчна, тя поиска участниците в лотарията да заплащат билета за нейния номер с две бутилки шампанско, а не само с една, както за останалите. Имаше един як миньор, обрасъл с дива черна брада, който на няколко пъти се беше опитвал неуспешно да спечели Канелен цвят. Затова, когато видя моята индийка да минава с билетите за последния стриптийз на Канелен цвят, той реши, че не му остава друг изход, освен да купи тридесетте билета за всички маси в салона. Останаха само двата билета за бара.
След като плати цената на шестдесет бутилки шампанско, моят брадатко зачака спокойно стриптийза на Канелен цвят и тегленето на лотарията, убеден, че този път ще спечели. От своя страна Канелен цвят беше пила твърде много и изглеждаше превъзбудена. Последното й изпълнение започна в четири часа сутринта. С помощта на алкохола тя постигна по-силно сексуално въздействие откогато и да било, а жестовете й бяха по-смели от обикновено. Рррр! — завъртяхме рулетката. Да видим кой ще спечели.