— Да не сте французи?
— Да, господине.
— Бихте ли се качили в колата.
Настанихме Клузио върху коленете на тримата, които седяха на задната седалка. Аз седнах до шофьора, а Матюрет до мен.
— Корабокрушенци ли сте?
— Да.
— Удавени има ли?
— Не.
— Откъде идвате?
— Тринидад.
— А преди Тринидад?
— Френска Гвиана.
— Каторжници или заточени?
— Каторжници.
— Аз съм доктор Наал, собственик съм на това парче земя, което е полуостров, залепен за Кюрасао. Нарича се Магарешкият остров. Тук магаретата и козите се прехранват, като опасват онези кактуси с дългите бодли, дето народът ги нарича „Госпожиците на Кюрасао“.
— Това не ще да е много ласкателно за истинските госпожици на Кюрасао — викам му аз.
Едрият дебел господин се разсмя с глас. Задъханият форд, който хъркаше като астматик, спря от само себе си. Посочих към стадото магарета:
— Ако колата я закъса съвсем, има кой да ни тегли.
— Абе, имам нещо от рода на ярем в багажника, само че номерът е да пипнеш две и да им го нахлузиш едновременно. Хич не е лесно.
Дебеланкото отвори капака и веднага стана ясно, че при друсането се е откачила жицата, която свързва свещите. Преди да се качи обратно в колата, той се огледа наоколо доста разтревожен. Поехме отново и след като дълго се люшкахме по изровените пътища, излязохме пред бяла бариера, която ни пречеше да продължим. Зад нея се виждаше бяла къщурка. Докторът поговори на холандски с някакъв чисто облечен негър със светла кожа, който на всяка дума повтаряше: „Я, мастър, я, мастър“. След което се обърна към нас и каза:
— Заповядах на този човек да ви прави компания и да ви почерпи, ако сте жадни, докато се върна. Слезте от колата, ако обичате.
Слязохме и се разположихме на тревата пред камионетката на сянка. Кашлюк, кашлюк, фордът се отдалечи. Едва беше изминал петдесетина метра и негърът ни рече на папиаменто — холандски диалект от Антилските острови, състоящ се от английски, холандски, френски и испански думи, че неговият господар доктор Наал е тръгнал да вика полицията, понеже много се бои от нас и че го е предупредил самият той много да внимава, защото сме избягали крадци. Бедният мулат се чудеше на каква маймуна да се направи, за да ни угоди. Приготви ни кафе — доста редичко, но подходящо за тази жега. Чакахме повече от час, докато накрая пристигна някакъв камион, приличен на купа за салата, с шестима полицаи, облечени по немски, и една отворена кола, карана от шофьор в полицейска униформа, а на задната седалка — трима господа, сред които и доктор Наал.
Слязоха всичките и най-нисичкият, който имаше мутрата на току-що подстригано кюре, се обърна към нас:
— Аз съм началникът на службата за сигурност на остров Кюрасао. Тази ми отговорност ме задължава да ви арестувам. Извършвали ли сте от стъпването си на острова до този момент някакво престъпление и какво? Кой от вас е извършителят?
— Господине, ние сме избягали затворници. Идваме от Тринидад и преди не повече от няколко часа се разбихме с лодката си върху скалите. Аз съм водачът на тази малка група и мога да потвърдя, че никой от нас не е извършвал и най-малкото престъпление.
Комисарят се обърна към дебелия доктор Наал и му заговори на холандски. Двамата продължаваха да обсъждат нещо, когато се появи някакъв тип на велосипед. Той заприказва бързо и разпалено, като се обръщаше ту към комисаря, ту към доктор Наал.
— Господин Наал, защо сте казали на този човек, че сме крадци?
— Защото този човек, когото сега виждате, ме предупреди, преди още да ви срещна, че иззад един кактус ви е видял да влизате и да излизате от къщата му. Той работи при мен и се грижи за част от магаретата ми.
— Значи само това, че сме влизали в къщата му, вече ни прави крадци? Глупаво е това, което казвате, господине, ние само пихме малко вода — това ли наричате кражба?
— А кесията с флорини?
— Кесията аз наистина я отворих и дори скъсах сиджимката, като я развързвах. Не съм й направил нищо, освен да проверя какви са парите, за да разбера в коя държава сме пристигнали. После съвсем съвестно върнах парите в кесията и дори я поставих обратно точно където си стоеше — върху плочата на камината.
Комисарят ме погледна в очите и после рязко се обърна към оня с велосипеда и строго му каза нещо. Доктор Наал даде знак, че иска да се намеси. Сухо — съвсем по немски маниер, комисарят го отряза и не му даде думата. Той накара новодошлия да се качи в колата му до шофьора, след което се качи на свой ред с двама полицаи и отпраши. Наал и третият господин, който беше дошъл заедно с тях, ни поведоха към къщата.