— Нека да обясня — рече Наал, — този човечец ми заяви, че парите му са изчезнали. Преди да ви претърси, комисарят го разпита, защото го заподозря в лъжа. Ако се окаже, че сте невинни, ще ви се извиня заради инцидента, но грешката не беше моя.
Не мина даже и четвърт час, колата се върна и комисарят ми рече:
— Вие казахте истината, този човек е един безсрамен лъжец. Ще бъде наказан за това, че се опита да ви наклевети така грубо.
В това време горкия тип го качиха в купата за салата, останалите петима — след него, и тъкмо се канех да се кача и аз, когато комисарят ме спря и ми предложи:
— Седнете в моята кола, има място до шофьора.
Тръгнахме пред камиона и много бързо го загубихме от очи. Карахме по добре асфалтирани пътища, после влязохме в едно селище, застроено в холандски стил. Всичко в него блестеше от чистота и повечето минувачи караха велосипеди. Стотици хора, качени на по две колела, се движеха напред-назад по този начин. Влязохме в полицейския участък. Минахме през голяма канцелария, където седяха зад бюрата си няколко облечени в бяло полицаи, и влязохме в една стая с устройство за вентилация. Вътре беше прохладно. В един фотьойл седеше едър и висок рус мъж на около четиридесет години. Той се надигна и каза нещо на холандски. След като си размениха няколко реплики, комисарят се обърна към нас на френски:
— Представям ви началника на полицията в Кюрасао. Господин главен комендант, този французин е водачът на групата от шестима души, които арестувахме.
— Добре, господин комисар. Дотолкова, доколкото сте корабокрушенци, приветствам ви с добре дошли в Кюрасао. Как се казвате?
— Анри.
— Добре, Анри, сигурно сте преживели не особено приятни моменти около инцидента с онази кесия с пари, но в крайна сметка това ви е от полза, защото доказва, че вие без съмнение сте честен човек. Ще се разпоредя да ви отделят някое хубаво светло помещение с диван, за да можете да си починете. Случаят ви ще бъде доложен на губернатора, който ще даде заповеди какво да правим с вас по-нататък. Комисарят и аз ще се застъпим за вас.
Той ми стисна ръката и ние излязохме. В двора доктор Наал отново ми се извини и ми обеща да се застъпи за нас. Два часа по-късно и шестимата бяхме затворени в голямо правоъгълно помещение с дванадесет легла и голяма дървена маса с пейки по средата. През решетките на прозореца извикахме един полицай и го помолихме да ни купи тютюн, цигарени хартийки и кибрит срещу тринидадските ни долари. Той отказа да вземе парите и избъбри в отговор нещо, което не разбрахме.
— Тоя черньо — ядоса се Клузио — май се страхува да не би да си наруши задълженията. Пак си останахме без тютюн.
Аз тръгнах да почукам на вратата, за да извикам някого, но точно в този момент тя се отвори. Дребен метис със сиви дрехи, които приличаха на затворнически, и номер, зашит отпред на гърдите, за да не можем да го объркаме какъв е, ни рече:
— Пари цигари?
— Не. Тютюн, хартия и кибрит.
След няколко минути той се върна, като носеше всичко това заедно с димящи кани, пълни с горещ шоколад и какао. Всеки пи от тях в големите глинени чаши, които затворникът донесе.
В следобедните часове дойдоха да ме извикат. Върнаха ме обратно в кабинета на началника на полицията.
— Губернаторът ми нареди да ви оставя да се разхождате свободно в очертанията на двора на затвора. Предупредете другарите си да не се опитват да избягат, защото последствията от това ще бъдат тежки за всички ви. Тъй като сте капитан, вие ще имате право да излизате в града за по два часа всяка сутрин от десет и всеки следобед от три до пет. Имате ли пари?
— Да, английски и френски.
— Един цивилен полицай ще ви придружава навсякъде по време на разходките ви.
— Какво ще правят с нас?
— Мисля, че ще се постараем да ви качим един по един на танкери от различни държави. Тъй като в Кюрасао се намира една от най-големите рафинерии в света, която преработва венецуелския петрол, тук всеки ден влизат и излизат от пристанището по двадесет, двадесет и пет танкера от най-различни страни. За вас това ще е възможно най-доброто решение, защото ще имате възможност да се прехвърлите в други страни без какъвто и да било проблем.
— Кои страни имате предвид? Панама, Коста Рика, Гватемала, Никарагуа, Мексико, Канада, Куба, САЩ, държавите с английско законодателство?
— Не, това е невъзможно. В Европа — също. Спокойно, имайте ни доверие, оставете ни да се погрижим за вас и да ви помогнем да започнете живота си отначало.