У Зорильо човек можеше да види същите разнородни предмети, каквито се намираха в дома на вожда: сума ти глинени съдини, изрисувани с любимите на индианците знаци — всичките различни, оригинални по форма, рисунки, цветове; прекрасни хамаци от чиста вълна — някои чисто бели, други шарени и с ресни; изсушени кожи на змии, гущери и огромни жаби; кошници, плетени от бели лиани и други, изплетени от цветни. Домакинът ми обясни, че всички тези неща се изработват от индианци, които принадлежат на същото племе като моите, но живеят в джунглата, на двадесет и пет дни път оттук. От техните владения пристигали и кокаиновите листа, от които той ми подари двадесетина. Ако се чувствах преуморен, беше достатъчно да сдъвча само едно от тях. На тръгване помолих Зорильо да ми осигури, ако му е възможно, всичко отбелязано в списъка плюс малко испански вестници и списания (благодарение на речника за два месеца бях понаучил доста думи). Що се отнася до Антонио, той нямаше никакви новини от него — знаеше само, че е имало нов сблъсък между контрабандистите и митничарите. Били са убити пет митничари и един контрабандист, а корабът не е бил конфискуван. Никога дотогава не бях забелязвал алкохол в селото, ако, разбира се, не смятаме онази плодова гадория, която оставяха да ферментира. У Зорильо мярнах една бутилка анасонлийка и веднага го помолих да ми я даде. Той отказа. Ако исках, можех да я изпия там на място, но не и да я нося в селото. Хич не беше глупав този албинос.
Тръгнах си качен на едно магаре, което на следващия ден щеше да се върне при Зорильо самичко. Носех само голям пакет с шарени бонбони, обвити с тънка хартия, и шестдесет пакета цигари. Лали ме чакаше на повече от три километра извън селото заедно със сестра си. Този път не ми направи никаква сцена и се съгласи да върви до мен, като дори прие да я прегърна. От време на време спираше и съвсем цивилизовано ме целуваше по устата. Щом се прибрахме, отидох при вожда и му предложих част от цигарите и бонбоните. Седнахме пред вратата с лице към морето. Отпивахме от онова ферментирало питие, което успяваха да запазят хладно в глинените си делви. Лали седеше от дясната ми страна, прегърнала с две ръце бедрото ми. Отляво сестра й се беше разположила по същия начин. И двете смучеха бонбони. Пакетът стоеше отворен пред нас и всички жени и деца си взимаха от него без шум. Вождът наклони главицата на Зорайма към мен и ми даде да разбера, че и тя би искала да бъде моя жена като Лали. Лали се размаха, показа гърдите си и после тези на Зорайма, като явно обясняваше, че не искам сестра й, защото има малки цици. Вдигнах рамене под всеобщия кикот. Зорайма изглеждаше много нещастна. Какво да правя — обвих с една ръка шията й и с другата я погалих по гърдите — тя светна от щастие. Изпуших няколко цигари, индианците ги опитаха, но бързо се отказаха от тях и запалиха отново пурите си, обърнати с огънчето в устата. След време се надигнах, поздравих всички и хванах Лали за ръка да си ходим. Тя тръгна след мен, а Зорайма — по нас. Изпекохме на жаравата няколко едри риби и си направихме угощение. Бях хванал една двукилограмова лангуста. Изядохме крехкото й месо с огромно удоволствие.
Получих огледалото, тънката хартия и индигото, туба лепило, за което не бях молил, но все едно, можеше да ми влезе в работа, няколко сравнително меки молива, мастилница и четка. Окачих огледалото така, че да идва на височината на гърдите ми, когато седя. Сега можех да виждам ясно и в детайли главата на тигъра. Заинтригувани, Лали и Зорайма внимателно ме наблюдаваха. Започнах старателно да очертавам образа, който виждах в огледалото с мастило, но тъй като то се разтече, използвах лепилото — смесих и двете и всичко тръгна по мед и масло. След три едночасови сеанса накрая имах върху огледалото точния образ на тигровата глава.
Пратих Лали да извика вожда, а в това време Зорайма хвана дланите ми и ги сложи върху гърдите си. Изглеждаше толкова влюбена и нещастна, очите й бяха така изпълнени с желание, че без да се усетя, я обладах там, направо на земята, насред колибата. Момичето болезнено изстена, но тялото й се изпъна от удоволствие и тя се уви около мен, без да иска да ме пусне. Внимателно се освободих от прегръдките й и отидох да се почистя в морето, тъй като целият бях станал в пръст. Тя дойде след мен и двамата се изкъпахме заедно. Аз изтърках гърба й, тя краката и ръцете ми, после тръгнахме обратно към дома. Лали седеше и ни чакаше на мястото, където бяхме лежали току-що — беше разбрала всичко. Стана, прегърна ме с две ръце и нежно ме целуна. После хвана сестра си за ръка и я изведе през моята врата, върна се и на свой ред излезе през своята. Чух, че някой започна да блъска отвън по стената на колибата. Излязох и видях Лали, Зорайма и още две жени да се опитват да пробият стената с някакво желязо. Явно искаха да отворят четвърта врата. За да не се пропука цялата колиба, намокриха мястото с лейка. Вратата беше готова за нула време. Зорайма измете навън отпадъците. Отсега нататък тя единствена имаше правото да влиза и излиза през този отвор и никога повече нямаше да използва моя.