Придружен от трима индианци и брат си, чиято рана вече беше почти зараснала, най-сетне пристигна и вождът. Първо огледа рисунката върху огледалото, после себе си. Не можеше да откъсне очи от така добре прерисувания тигър, радваше се и на собственото си отражение. Все още не можеше да разбере какво възнамерявам да направя. Изчаках мастилото да изсъхне, сложих огледалото на масата, покрих го с прозрачната хартия и започнах да прекопирвам. Беше лесно и вървеше бързо. Мекият графит повтаряше послушно всяка от чертите. За по-малко от половин час пред смаяния поглед на останалите направих не по-лошо от оригинала копие. Един след друг индианците поемаха листа и внимателно сравняваха изображението с тигъра на гърдите ми. Накарах Лали да легне върху масата, изтрих тялото й с влажен парцал, после поставих върху корема й индигото и отгоре току-що завършената рисунка. Повторих някои от линиите и за всеобща изненада те се оказаха отпечатани върху кожата й. Едва тогава вождът разбра, че си давам целия този труд само заради него.
Незасегнатите от лицемерието на цивилизацията души реагират спонтанно на всяко едно събитие. Веднага показват дали са доволни или разочаровани, радостни или тъжни, заинтригувани или безразлични. Превъзходството на чистите индианци от рода на гуахиросите е удивително. Те ни надминават във всяко отношение, защото ако приемат някого, веднага са готови да споделят с него всичко свое и в същото време свръхчувствителните им души дълбоко се вълнуват, щом получат и най-дребния знак на внимание от свой приятел. Реших да очертая основните линии от рисунката с бръснач, така че още след първия сеанс да имам фиксирани контурите на тигъра. След това щях да изработя подробностите с помощта на три игли, закрепени към къса пръчка. Започнах работа още на следващия ден.
Накарах вожда да легне върху масата. Прекопирах рисунката от тънката хартия върху един по-дебел и устойчив лист и нанесох с твърд молив всяка от линиите по кожата на гърдите му, намазана предварително с разредена бяла глина. Копието се получи чудесно и аз го оставих да изсъхне добре. Вождът се беше опънал върху масата и не смееше да мръдне, нито дори да надигне глава от страх да не развали рисунката, която му позволих да види в огледалото. След това започнах да работя с бръснача. Потече малко кръв, която аз непрекъснато попивах. След като минах по всички линии и на мястото на рисунката се появиха тънки кървави резки, разлях върху гърдите му шишенцето с китайско синьо мастило. То лесно попи, освен на местата, където бях натиснал по-силно с бръснача и имаше повече кръв. Общо взето, цялата рисунка изпъкна добре. Осем дни по-късно Зато имаше на гърдите си ухилената тигрова муцуна с розов език, бели зъби, черен нос, мустаци и очи. Бях предоволен от произведението си — изглеждаше по-добре от моето собствено и цветовете излязоха по-ярки. След като коричките от раните паднаха, повторих с игли някои места. Зато толкова се радваше, че поръча на Зорильо да снабди всяка колиба с огледало, а в своята окачи две.
Дните минаваха, превръщаха се в седмици и месеци. Стана април — значи бях тук вече от четири месеца. Радвах се на отлично здраве. Чувствах се силен, свикнах да ходя бос и можех да изминавам без умора големи разстояния, преследвайки гигантските гущери. Забравих да ви кажа, че след първото си посещение при шамана накарах Зорильо да ми намери йодна тинктура, кислородна вода, памук, бинтове, хинин на таблетки и стоварсол. В болницата навремето бях видял един каторжник с рана като на магьосника. Санитарят Шатал обикновено стриваше таблетка стоварсол и посипваше язвата. Получих всички тези лекарства плюс някаква помада, която пък използвал за себе си вождът на Зорильо. Изпратих жалкия нож на шамана, а той в отговор ми върна големия. Бяха ми нужни много време и усилия, за да го убедя да се лекува. Но след няколко проведени от мен сеанса язвата се сви наполовина. Това го накара да продължи сам лечението си и ето, че един хубав ден ми изпрати големия дървен нож, за да отида да видя, че напълно се е оправил. Никой никога не разбра, че това е станало благодарение на мен.