— Имаш честната ми дума.
— Bien, ojala. (Дано да е така).
В два консулът и ливанецът седяха в кабинета. Последният ми връчи двадесет хиляди и осемстотин песос. Дванадесет хиляди и шестстотин от тях дадох на консула и осем хиляди и двеста — на коменданта. Подписах документ, че тридесет и шестте монети са ми били върнати. Накрая останахме насаме — комендантът и аз. Разказах му за случката с игуменката.
— Колко са перлите?
— Между петстотин и шестстотин.
— Ама че крадла е тази игуменка. Трябваше да ти ги донесе или да ти ги изпрати. Или пък да ги даде на полицаите. Ще напиша доклад.
— Не, ще идеш при нея и ще й връчиш писмо на френски от мое име. Преди да обсъдите съдържанието му, ще я накараш да повика ирландката.
— А, разбирам, ирландката трябва да прочете писмото на френски и да го преведе. Добре. Веднага отивам.
— Чакай да напиша писмото, бе!
Седнах на бюрото на коменданта и съчиних върху хартията с печата на затвора следното писмо:
До госпожа игуменката на манастира чрез добрата и благодетелна ирландска сестра.
Когато по Божията воля дойдох при вас, разчитайки, че ще получа помощта, полагаща се според християнските закони на всяка преследвана душа, спонтанно ви поверих една торбичка с перли, тъй като смятах, че това ще ви убеди в намерението ми да не напускам тайно вашия дом, който е и Божи дом. Злонамерен човек е решил, че негов дълг е да ме издаде на полицията и тя побърза да ме арестува под вашия покрив. Искам да вярвам, че тази коравосърдечна личност не е някоя от монахините във вашия манастир. Не бих могъл да заявя, че прощавам на злодея — това би означавало да ви излъжа. Напротив, страстно ще моля Бог или някой от неговите светии да накаже виновния или виновната със съответна на престъплението му суровост. Умолявам ви, госпожо игуменке, да предадете на коменданта Сесарио торбичката с перли, която ви поверих. Той напълно почтено ще ми ги върне — убеден съм в това. Настоящото писмо ще ви послужи за пълномощно от мое име. Приемете дълбоките ми почитания и прочие…
Осем километра от затвора до Санта Марта и обратно — колата се върна след час и половина. Комендантът изпрати да ме повикат.
— Готово. Виж дали не липсва нещо.
Преброих ги. Не за да проверя колко са, тъй като не знаех точното им число, а за да разбера какво държи в ръцете си онзи мошеник — оказаха се петстотин седемдесет и две.
— Е?
— Всичко е наред.
— No falta? (Нищо ли не липсва?)
— Не. Кажи сега.
— Когато пристигнах в манастира, игуменката беше излязла на двора. Изправих се с двамата полицаи от двете ми страни и заявих: „Госпожо, необходимо е да говоря с вас чрез посредничеството на ирландската сестра по важен въпрос, за чието същество сигурно се досещате.“
— И тогава?
— Сестрата цялата се разтрепери, докато превеждаше писмото на игуменката. Онази нищо не рече. Наведе глава, отвори едно чекмедже на бюрото си и рече: „Ето ви кесията с перлите — не съм я докосвала. Бог да прости на виновницата за престъплението срещу този човек. Кажете му, че ще се молим за него.“ Това е, омбре — заключи сияещ комендантът.
— Кога ще продадем перлите?
— Manana (утре). Няма да те питам откъде ги имаш, вече знам, че си опасен matador (убиец), но разбрах също така, че си честен човек и държиш на думата си. На, занеси малко шунка, вино и френски хляб на другарите си, за да отпразнувате случая.
— Приятна вечер.
И така аз се появих в килията с двулитрова бутилка вино, около три кила пушен бут и четири дълги френски багети. Направихме истински пир. Месото, виното и хлябът изчезваха пред очите ни. Всички ядяхме и пиехме с голям апетит.
— Наистина ли мислиш, че някой адвокат би могъл да ни измъкне оттук?
Избухнах в смях. Горките, дори те се бяха хванали на номера с адвоката!
— Какво да ви кажа. Ще трябва да проучим въпроса и да се консултираме, преди да му платим.
— Най-добре ще е да му платим само ако успее — предложи Клузио.
— А така, трябва да намерим адвокат, който да приеме тези условия — казах аз и млъкнах. Малко ме беше срам от тях.
На следващия ден ливанецът отново се появи: „Много е сложно — рече той. — Налага се да подредим перлите според размера, цвета и формата им. Виж, някои са кръгли, други неправилни.“ С две думи — оказа се сложна работа, а отгоре на всичко ливанецът заяви, че щял да докара още един купувач — по-компетентен от него. Пазарлъкът приключи едва след четири дни. Получих тридесет хиляди песос. В последния момент оттеглих от сделката една розова и две черни перли, за да ги подаря на жената на белгийския консул. Като истински търговци онези двамата веднага заявиха, че сами по себе си тези три перли струват цели пет хиляди песос. Въпреки всичко не им ги дадох.