— Добре — съгласи се той. — Аз ще ти дам веднага монетите. Колко пари имаш тук?
— Сега ще видим как действува нашата нова система — обяви кралят, като споделяше триумфа на своя министър.
— Чухте ли? Ще обмемя книжните пари с монети! — извика Иеремия на присъствуващите.
В същото време бръкна с две ръце в кошницата и започна да вади оттам още много други пачки с фитуайвански банкноти. Тогава във въздуха се разнесе някаква особена миризма, която усетиха всички в съвета.
— Аз имам хиляда двадесет и осем лири, двадесет шилинга и шест пенса — продължи Иеремия. — Ето и торба за монетите.
Корнелий се стъписа. Той не очакваше, че Иеремия ще поиска такава голяма сума, а и като огледа:
с тревожен поглед събранието, забеляза, че вождове, и пратеници измъкват от джобовете си цели пачки:
банкноти. Войниците, с двумесечните си заплати в:
ръце, напираха към съвета, а зад тях се тълпеше народът, помъкнал още повече пари.
— Вие създавате паника, за да унищожите нашата банка — обърна се укорително Корнелий към Грийф.
— Ето торба за монетите — настояваше Иеремия.
— Трябва да отложим обмяната — промълви отчаяно Корнелий. — Банката сега е затворена. Иеремия размаха пачка банкноти.
— Тук не пише нищо за работното време на банката. Пише: „при поискване“ и аз искам парите да ми се обменят сега!
— Кажете им да дойдат утре, о Туй Тулифау — обърна се Корнелий с молба към краля. — Утре всичко ще им бъде платено.
Туй Тулифау се подвоуми, но неговата кралица го изгледа страшно и мускулите на бронзовата й ръка се опънаха, когато сви заплашително юмрук. Той се опита да отмести погледа си от нея, но не успя. Кралят се изкашля нервно.
— Ние искаме да видим как действува твоята система — нареди той. — Хората са дошли отдалече.
— Нима искате да изплатя толкова много пари? — прошепна Дизи на краля.
Сепели чу какво каза Дизи и изсумтя така свирепо, че кралят неволно се отдръпна от нея.
— Не забравяй прасето — пошушна Грийф на Иеремия, който веднага стана.
С един жест Иеремия спря надигащия се порой от човешки гласове.
— Във Фиту-Айва съществуваше стар и почитан обичай — каза той. — Когато се докажеше, че някой човек е престъпник, чупеха всичките му стави с тояга, а след това го завързваха на кол и го оставяха на някоя плитчина в морето, докато акулите го изядат жив. За съжаление тези дни отдавна са минали. Но у нас все още се е запазил друг стар и почитан обичай. Той е познат на всички. Изобличеният в кражба и лъжа се бие с умряло прасе.
Бръкна с дясната си ръка в кошницата и макар че беше без очила, с умрялото прасе, което извади от нея, улучи точно врата на Дизи. Иеремия запрати прасето с такава сила, че министърът на финансите се търкулна встрани. Преди да се бе окопитил, с ловкост, неподозирана за жена, която тежи двеста и шестдесет фунта, към него се хвърли Сепели. С една ръка тя хвана Корнелий за яката на ризата, а с другата замахна с прасето и сред възторжения рев на своите възхитени поданици се разправи по кралски с него.
На Туй Тулифау не остана нищо друго, освен да се примири с позора на своя любимец. Той отхвърли, назад своето огромно, мазно тяло, излегна се върху рогозките и се разтресе от гръмогласен, исполински смях.
Когато Сепели пусна прасето и министъра, видя пратеник от надветрената страна на крайбрежието, повдигна веднага вмирисания труп на прасето. Корнелий се изправи и хукна да бяга, но хвърленото след него прасе го удари през краката и той отново се преметна. Народът и армията с викове и смях се включиха в забавлението. Както и да се кривеше, както и да се отскубваше, бившият министър на финансите беше посрещан или повалян от свистящото във въздуха прасе. Корнелий се мяташе между аво-кадоеите дървета и палмите като подплашен заек. Нито една ръка не се докосна до него, неговите мъчители дори му даваха път, но го преследваха упорито и непрекъснато запращаха прасето върху него.
Когато Корнелий и преследвачите му се скриха от погледа по Пътя на ракитите, Грийф поведе търговците към кралската хазна. До вечерта и последната фитуайванска банкнота бе обменена с монети.
VIII
В приятната прохлада на здрача от крайбрежния гъсталак се откъсна малка лодка от издълбано дърво и се насочи към шхуната „Кентени“. Лодката беше продънена и неизползваема, а човекът в нея гребеше бавно, като спираше от време на време, за да изгребва насъбралата се вътре вода. Матросите канаки злорадо се закискаха, когато човекът се приближи до шхуната и с мъчителни усилия започна:
да се изкачва към борда. Беше невероятно мръсен и имаше вид на замаян човек.