— Натоварил си се с много задължения — ухили се Грийф.
— Такъв е тежкият дълг на белия човек. Тези търговци мошеници са струпали всичко върху бедния Туй Тулифау, най-добрия от всички монарси из Южните морета, и смучат от царската трапеза. И аз именно, Корнелий-Фулуалеа, се заех да внедря тук законен ред. Много ми е неприятно да ви съобщя, но като началник на пристанището съм длъжен да ви обвиня и в нарушение на карантината.
— Каква карантина?
— Има нареждане от пристанищния лекар. Всякакви контакти с брега са забранени, докато корабът не мине през карантината. Представяте ли си какво страшно бедствие ще причините на доверчивите индонезийци, ако на вашия кораб има варицела или коклюш? Кой ще защити добродушните и доверчиви туземци? Аз, Фулуалеа, Перата на слънцето, съм се заел с тази велика мисия,
— А кой, по дяволите, е този пристанищен лекар? — заинтересува се Грийф.
— Аз, Фулуалеа. Вашето нарушение е много сериозно. Считайте, че сте глобен с пет сандъка първокласен холандски джин. Грийф избухна в искрен смях.
— Все ще се разберем някак си, Корнелий. Ела да пийнем по чашка на борда.
Перата на слънцето с величествен жест отклони предложението.
— Това е подкуп. С подкупи не се занимавам, защото не е в нрава ми. А защо не представихте корабните документи? Като началник на митницата ви глобявам пет лири и още две каси джин.
— Слушай, Корнелий. Разбирам да се пошегуваш, но това минава вече всякакви граници. Тук не е Левука. Окото ми няма да мигне да ти разбия носа. Не си въобразявай, че си ме изплашил.
Смутен и объркан, Перата на слънцето отстъпи.
— Само да смеете да ме докоснете — каза той със заплашителен глас. — Вие сте прав. Тук не е Левука. И тъкмо затова, защото сега зад гърба ми е Туй Тулифау и цялата кралска армия, аз мога и ще ви поставя на място. Трябва веднага да платите глобите, в противен случай ще конфискувам кораба ви. Вие не сте първият. И Питър Джии, закупчикът на перли, се промъкна в пристанището, нарушавайки всички правила, а отгоре на това вдигна страшна врява заради някакви си дребни глоби, които няма да плати; сега е на брега и обмисля как да не ги плати.
— Да не искаш да кажеш…
— Разбира се, че го направих. Изпълнявайки моята висока длъжност, конфискувах шхуната му. Една пета от нашата вярна армия сега се намира на борда й. Точно след седмица шхуната ще бъде продадена. В трюма й има десет тона раковини, които мога да отстъпя срещу джин. Това ще бъде изгодна сделка за вас. Колко джин казахте, че имате?
— Пак за джина ли?
— Защо не? Туй Тулифау пие по кралски. Вярно е, че кара мозъка ми да работи извънредно, за да измислям начини да го снабдявам с джин. Когато се напие, става страшно отстъпчив. Цялата банда придворни са вечно пияни. Безобразие! Е,;
мистър Грийф, ще заплатите ли доброволно глобата, или ще ме принудите да приложа по-строги
мерки?
Грийф се обърна, рязко към него.
— Корнелий, ти си пиян. Размисли и ела на себе си. Старите безгрижни дни отлетяха. Тези номера вече не ми минават.
— Ако мислите да се връщате на кораба, Грийф, аз ще ви спестя тази неприятност. Зная що за човек сте. Предвидих вашата твърдоглава упоритост и взех мерки. Ще намерите целия си екипаж на брега. Вашата шхуна е конфискувана!
Грийф пристъпи към него, като все още вярваше, че Корнелий се шегува. Фулуалеа отново изплашено отстъпи. Фигурата на някакъв едър мъж се мярна зад него в тъмнината.
— Ти ли си, Уилиами? — попита Фулуалеа с напевен глас. — Ето ти още един морски пират. Защити ме със силата на твоите ръце, о могъщи братко мой!
— Привет, Уилиами — обади се Грийф. — Откога Фиту-Айва се управлява от един левукски безделник? Той ми каза, че моята шхуна е конфискувана. Истина ли е това?