А мъжът действително имаше обаяние: като че ли изпълваше цялото помещение. Всичко в него беше по-голямо от самия живот. Не личеше да носи оръжие. Държеше бутилка извънземен ликьор в едната си ръка и празна чаша в другата.
Найтхоук веднага разбра, че това е Маркиз Куинсбъри. Тълпата се разцепи като по поръчка, докато огромният, червенокос мъж се приближаваше към масата.
— Ти си мъртъв — каза той на Малой, след което го игнорира като че ли беше някакво незначително насекомо и насочи вниманието си към Найтхоук. — Казваш се Джеферсън Найтхоук.
Джеф просто го гледаше.
— Убил си трима от моите хора.
Найтхоук не отговори.
— Май не си много приказлив, а? — попита Маркиза.
— Не чух никакви въпроси — отвърна Найтхоук.
Маркиза кимна одобрително.
— Добър отговор.
Той седна на масата, поръча една празна чаша и си наля от бутилката, която носеше.
— Искаш въпрос? Ей сега ще ти задам един.
Сините очи бяха приковани в тези на Найтхоук.
— Кой ти позволи да убиеш трима от моите хора в собственото ми казино?
— Те първи посегнаха към оръжията си.
— Това няма значение — каза Маркиза. — Те ми принадлежаха, а ти си ги убил. — Той направи зловеща пауза. — Как смяташ да компенсираш това?
— Ами, предполагам, че мога да намеря други трима глупаци и да ви ги доставя — отвърна Найтхоук.
— Наричаш хората ми глупаци?
— Да.
Маркиза го гледа известно време, след което се разсмя високо.
— Харесваш ми, Джеферсън Найтхоук. — Той поклати глава с престорена тъга. — Огорчен съм, че трябва да посоча точно теб като пример за глупак.
— Тогава не го правете — каза Найтхоук.
— Нямам избор — въздъхна Маркиза. — Колко дълго бих се задържал на поста си, ако позволявах на всеки да ухажва моята жена и да убива моите хора?
— Повече, отколкото ти остава, преди да умреш, ако не си тръгнеш веднага — каза Найтхоук и опря дулото на лазерния си пистолет в корема му под масата, където никой друг не го виждаше.
Маркиза беше слисан.
— Ще ме убиеш пред двеста свидетели?
— Предпочитам да не го правя.
Маркиза се ухили.
— Бих се обзаложил, че предпочиташ да не го правиш.
— От друга страна, нямам намерение да се оставя ти да ме убиеш пред двеста свидетели.
— Прибери пистолета — каза Маркиза. — Не съм въоръжен.
— Чух, че държиш на думата си — започна Найтхоук. — Обещай, че няма да ме убиеш и ще те пусна.
— Не мога да обещая такова нещо — усмихна се Маркиза. — Кой знае какво крие бъдещето? — Той се замисли за миг. — Но ти давам дума да не те убивам днес. Съгласен ли си?
Найтхоук кимна.
Маркиза стана, обърна се и тръгна да излиза. Точно когато Найтхоук помисли, че всичко е приключило или поне е отложено, той усети как някой сграбчва ръцете му, извива ги зад гърба и грубо го изправя на крака. Намери се неподвижен в ръцете на десетина души.
— Хубаво е да имаш приятели — каза Маркиза като се обърна отново към Найтхоук. — Но, разбира се, ти няма как да знаеш това.
Найтхоук направи гримаса и за момент погледът му попадна върху Малой, който не беше помръднал, откакто Маркиза беше влезе в казиното.
— Той? — Маркиза се разтресе от презрителен смях. — Това не е приятел, това е паразит.
— Пусни ме и ще се изненадаш колко малко приятели са ми нужни — възрази Найтхоук.
— Е, младите все така се перчат — развесели се Маркиза. — Половината адреналин, половината тестостерон, а като цяло — пълна глупост.
Той кимна на двама от хората си, които бързо взеха оръжията на Найтхоук и го претърсиха за други скрити — извадиха два ножа и малък звуков пистолет.
— Имаш доста играчки — отбеляза Маркиза. — След като те обезоръжихме, може би ще ми кажеш защо си ме търсил.
Найтхоук хвърли поглед наоколо и видя, че е обкръжен от враждебна тълпа — хора и извънземни, след което отново погледна Маркиза.
„Мисли бързо. Какво би направил той?“
— Искам да ти направя делово предложение — каза той най-накрая.
— Ами, какъв късмет, че наминах точно сега, нали? — Маркиза махна с ръка. — Искам да кажа, преди да си очистил клиентите ми до крак.
— Мислех, че така ще привлека вниманието ти — призна Найтхоук.
— О, привлече го доста успешно, млади момко — присви очи Маркиза. — Предлагаш уиски на жена ми и вместо да се държиш като нормален посетител, убиваш трима от моите хора. Така определено привлече вниманието ми. — Той млъкна и погледна Найтхоук. — Просто кажи какво искаш.
— Наеми ме.
— Моля?
— По-добър съм от двадесет от твоите хора взети заедно — каза Найтхоук. — А ще искам да ми плащаш само колкото за десет.