— Мислех, че се занимаваш с убиване и обири, не със задлъжняване.
— Нима предпочиташ да те бях убил и ограбил? — попита Маркиза с весел смях. — Мога да го поправя, да знаеш.
— Може би.
— Струва ми се, че преди малко го доказах в казиното.
— Ти си достигнал върха на възможностите си — отвърна Найтхоук сериозно. — Аз все още се уча.
— Така е. Да се надяваме, че няма да ни се наложи да проверяваме колко си научил.
Найтхоук стана.
— Тръгваш ли си? — попита Маркиза.
— Искам да разгледам трофеите от завоеванията ти — отвърна младият човек като оглеждаше извънземните предмети във витрините.
— Не разбирам от изкуство — каза Маркиза. — Просто вземам това, което ми харесва. Останалото се разпродава на колекционери на черния пазар.
— Как си започнал? — попита Найтхоук. — Крадец ли беше? Или убиец?
— Аз ли? — усмихна се Маркиза. — Бях детектив.
— Шегуваш се!
— Съвсем не. Преди около петнадесет години проследих един заподозрян тук в Границата. Бе крадец на бижута. Беше откраднал два диаманта, големи колкото очите ти. Опитах се да го хвана жив, но той прояви насилие и трябваше да го убия. Е, колкото повече мислех, че трябва да върна диамантите и да ги предам на шефовете си — които бяха големи мошеници и щяха да си ги приберат и да унищожат рапорта ми — толкова по-безсмислено ми се виждаше.
— А те струваха цяло състояние.
— Да, те струваха цяло състояние — съгласи се Маркиза. — Така че диамантите изчезнаха и аз заедно с тях. Смених си името, минах през много перипетии, от които се измъкнах като застрелях този и онзи и така станах Маркиз Куинсбъри.
— Какво значи Маркиз? — попита Найтхоук.
— Проклет да съм, ако знам, но един тип ми беше казал, че маркиз Куинсбъри създал правилата на каратето, а може да е било и джудо. Както и да е, в моя свят аз създавам правилата, така че името ми се стори подходящо. — Той се замисли. — Няколко години след това осъзнах, че тук един способен и мотивиран човек може да се издигне много повече от който и да е преуспяващ крадец. Дори би могъл да стане император. Започнах с Тундра и Юкон — не е трудно да завладееш два свята, които нямат и две хиляди обитатели общо — и после просто започнах да разширявам владенията си.
— Какво трябва да прави господарят на един свят?
— Ами, ако е начинаещ, да ми плаща данък.
— Защита от измяна?
— Това е такъв груб термин — Маркиза направи гримаса на отвращение. — Предпочитам да го наричам Данък сигурност.
— Налагало ли ти се е някога да се отбраняваш?
— Досега не, да чукна на дърво — отговори Маркиза. — Но имам достатъчно жива сила да се справя с когото и да било, освен с флотата.
— Ако всичките ти хора са като онези тримата, които убих, бих казал, че ще си имаш големи неприятности, ако някой се опита да те нападне.
— Глупости! Те бяха само трима души, а ти си Перфектния убиец. Това не е същото като да изпратиш триста закоравели убийци срещу експедиционните сили на някой друг…
— Тиранин? — предположи Найтхоук.
— Щях да кажа предприемач — отвърна Маркиза.
— Е, да, но все пак не бих разчитал много на тях.
— Аз и не разчитам — отвърна Маркиза. — Разчитам на тебе.
— Първото ми задължение е да заловя убиеца на Трилейни.
— И на това разчитам. — Маркиза се усмихна. — Знаеш, че не би могъл да убие Трилейни без моето одобрение. Наясно си, че няма да изкопчиш името му от мен, а ако ме убиеш, нищо няма да разбереш. Така че най-логично е да ми служиш толкова добре, че да спечелиш доверието ми и аз да ти стана длъжник, нали?
— Може би — съгласи се Найтхоук. — От друга страна бих могъл да те разочаровам и да намеря убиеца без твоя помощ.
— И преди са ме разочаровали. Но така или иначе аз ще оцелея — което означаваше „Ти може да не оцелееш, но аз ще оцелея.“
— И все пак, докато го открия, мога да работя за теб. Ще имам нужда от работа, когато сегашната ми приключи.
— Дори Перфектния убиец трябва да се подчинява на логиката — усмихна се със задоволство Маркиза.
— От време на време — съгласи се Найтхоук. — С какво ще започна? Какво трябва да правя?
— Първо си почини няколко дни, докато се възстановиш. Достатъчно съм егоцентричен, за да отбележа, че имаш някои поражения от боя. Използвай времето да разучиш Клондайк, запознай се с мъжете и жените, които работят за мен. Наел съм апартамент на шестия етаж в близкия хотел — засега е твой.
— А ти къде ще живееш?
— На десетия етаж — отвърна Маркиза с усмивка. — Обичам да живея на високо. — Той замълча. — Както и да е, ще ти пратя лекар да те зашие и да ти изправи носа. Ако искаш нещо, просто си поръчай. Ако отидеш някъде в града да хапнеш, да пийнеш или да си купиш дрехи, само им кажи кой си, за да те запомнят. Ще съобщя, че работиш за мен, още преди да излезеш.