— Всичките ти служители ли се радват на подобно отношение? Изненадан съм, че търговците не са отишли на някое по-доходно място.
— Аз съм бизнесмен, не филантроп — изсмя се Маркиза. — Как ще събирам данъци, ако те не печелят пари? Не, само ти и Мелисанда имате карт бланш.
— Мелисанда?
— Това е момичето, което никога няма да докоснеш.
— Перлата от Маракайбо?
— Това е псевдонимът й. Като Маркиз Куинсбъри или Убиецът на съпрузи.
— Добре, тя е Мелисанда, а аз съм Джеферсън Найтхоук. А ти кой си?
— Името ми няма да ти говори нищо.
— Все пак искам да го чуя.
— Сигурен съм, че искаш — усмихна се Маркиза. — Но нямам намерение да ти го казвам. Много по-добре е, когато всички си мислят, че съм умрял.
— Както искаш — сви рамене Найтхоук. — Но изобщо не е честно.
— Разбира се, че не е честно — каза Маркиза. — Аз командвам, а не ти. Справедливостта няма нищо общо.
— Предполагам.
— Имаш интересно изражение.
— Така ли?
Маркиза кимна.
— Все едно казваш: „Някой ден, когато най-малко очаква, ще припомня на Маркиза това, което току-що каза — вероятно след като му открадна жената и го прострелям в краката, така че да осакатее.“ — Той махна с ръка. — Забрави! Няма да стане.
— Това е твоята фантазия, не моята — каза Найтхоук.
— А твоята каква е? И колко жени има в нея?
— Нито една.
— Нито една? Че що за фантазия е това?
— Ще ти кажа някой ден, когато те опозная по-добре — намръщи се Найтхоук. — Може дори да поискам помощта ти.
— Колко успокояващо.
— Така ли?
— Разбира се — усмихна се Маркиза. — От думите ти излиза, че нямаш намерение да ме убиваш.
— Имам по-важна работа — промърмори Найтхоук.
„И може би трябва да убия онзи старец, преди неговите адвокати и лекари да решат да убият мен.“
— Сериозно? — възкликна Маркиза заинтригувано. — Значи смяташ, че убиецът е по-важен от мен?
— Искаш ли да чуеш истината?
— Определено.
— Мисля, че ти си убиецът.
— Казах ти, че не съм аз — отвърна Маркиза.
— Зная. Но не ти вярвам.
— И какво смяташ да направиш по въпроса?
— Ще започна да търся доказателства. Колкото се може по-бавно. И ще се надявам да си прав.
— Мисля, че не разбирам — намръщи се Маркиза. — Нали каза, че първото ти задължение е да заловиш убиеца.
— Първото ми задължение е да го издирвам. Ще бъда много щастлив, ако не го намеря.
— А, значи съм бил прав! — каза Маркиза с усмивка тъй като най-накрая всичко му се изясни. — Изпълняваш си мисията и ставаш на протоплазма.
— Не и ако им попреча.
— Остани тук и никога няма да те намерят.
— Там има един човек, който може да ме намери, където и да отида — отговори Найтхоук.
— Глупости! Ти си Перфектния убиец.
— Той също — и ако го излекуват, ще тръгне да ме преследва на следващия ден.
— Защо мислиш така?
— Защото аз бих постъпил по този начин — а аз съм той.
— Глупаво е — възрази Маркиза. — Защо Перфектния убиец би искал да убие копието си — особено щом никой не му плаща затова?
— Не може да има двама души, които са Джеферсън Найтхоук, по едно и също време. Аз притежавам нещо, което той е успял да завоюва за цял един живот — неговата самоличност. Ще си я поиска обратно.
— Не мога да разбера твоята увереност.
— Много е просто — аз искам да го убия по същата причина — отговори Найтхоук. — Докато той е жив, аз съм просто сянка. Дори живея незаконно. Всеки кредит, който спечеля, е негов, всичко което правя, добро или лошо, е негова постъпка. — Той спря, опитвайки се да подреди мислите си. — Джеферсън Найтхоук е просто име. Мога да го нося, както всеки друг. Но Перфектния убиец е марка. Не мога да бъда Перфектния убиец, докато той е жив.
— Но той няма такъв проблем — отбеляза Маркиза. — Той е истинският — Найтхоук трепна, — прости ми, оригиналния Перфектен убиец. Парите и самоличността му са си негови.
— Ала кого ще наемат, когато им трябва Перфектния убиец — един старец, когото дори се отвращават да погледнат, или мен? Той няма да ме остави да живея по-дълго, отколкото аз бих оставил него. Божията воля не е да съществуваме и двамата по едно и също време.
Маркиза гледаше безмълвно младия човек. Най-накрая каза:
— Не искам да си представям какви кошмари сънуваш.
— Напротив, сънищата ми са много приятни — каза Найтхоук огорчено. — Само че имам проблеми с живота си.
— Ами, ще го опростим и ще го направим по-хубав. Ще започнем от утре.