— Този път ще ти отговоря — каза Маркиза, — защото от скоро работиш за мен и не знаеш, че имам причина за всичко, което върша. Все още не си се научил никога да не подлагаш заповедите ми на съмнение; това е все едно да спориш с мен, а аз не търпя служителите ми да спорят с мен. — Той замълча. — Ако още веднъж поставиш под съмнение моя заповед, най-добре си избери някое хубаво място в гробищата. Не ме интересува колко си добър, ще те убия на секундата — и ако аз не успея, имам двеста души, които ще се погрижат да не се измъкнеш жив от Клондайк.
Найтхоук се взираше в него, без да каже и дума.
— Добре — продължи Маркиза, — ако я глобиш и прогониш от Юкон, тя ще ми стане смъртен враг като си мисли, че съм я унизил несправедливо и съм си присвоил парите й, въпреки че, разбира се, аз имам права над всички пари, които са на моя територия. Ако, от друга страна, я убиеш, ще получим парите, които иначе бихме взели като глоба, а може би и повече. Освен това ще си спестим един зъл и преуспяващ враг, който ще живее някъде там — жестът му означаваше половината галактика — и ще крои коварни планове да си върне парите и да ми отмъсти.
— Значи, всъщност не те интересува дали някой ще види тялото?
— Разбира се, че ме интересува, но това не е основният ми мотив да я убия. — Маркиза повдигна вежди. — Други въпроси?
— С какво се занимава тя и колко души работят за нея?
— Испанката Лейс? Зависи на кой свят ще зададеш този въпрос. Тя не се е специализирала в дадена област. Обира банки, прави пожари, изнудва, убива. Обикновено работи сама, но може би си е довела малко подкрепление.
— Убийца, казваш?
— Не се впечатлявай толкова. Няма нищо общо с Трилейни.
— Откъде знаеш?
— В този район нищо не става без мое знание.
— Добре — кимна Найтхоук. — Кога искаш да тръгна?
— Веднага. Щях ли иначе да ти казвам тези неща?
— Къде мога да я намеря?
— Поръчах да вкарат координатите за приземяване в компютъра на кораба ти. Вземи онзи нещастник със змийската кожа с теб. Той е ходил на Юкон и може да ти бъде полезен. — Маркиза се ухили. — Поне няма да ти закрива гледката или да ти се пречка. Не съм виждал по-голям страхливец от него.
— Точно затова вероятно ще надживее и двама ни — отвърна Найтхоук.
— Възможно е, но що за живот е това.
— Той се притеснява повече за смъртта си — каза Найтхоук с усмивка. — Засега не е чувал за смърт, която да го устройва.
— Някой трябва да му обясни, че много малко хора правят толкова големи гафове — каза Маркиза.
— Ще се опитам да го запомня.
— Имай го предвид, особено когато се навърташ около Мелисанда — добави Маркиза многозначително.
— Няма да си жертвам живота за някаква мутантка със синя кожа — поклати глава Найтхоук.
— Нищо лично — усмихна се Маркиза. — Ти ми харесваш, наистина. Но си излязъл от лабораторията преди три месеца. Как мога да зная за какво би си жертвал живота и за какво не?
— Аз съм човек толкова, колкото си и ти! — сопна се Найтхоук разгорещено.
— Ако не беше, не бих се притеснявал, че ще направиш някоя глупост заради Мелисанда.
Отговорът като че ли удовлетвори Найтхоук и той видимо се успокои.
— Е, след като реши да не ме убиваш, изчезвай оттук и отиди да се погрижиш за човека, когото ти плащам да убиеш.
Найтхоук кимна и се изправи.
— Пура?
— Все още не съм решил дали ми харесват — отговори Найтхоук.
— По съвсем същия начин не си сигурен дали ти харесват жени със синя кожа, нали? — попита Маркиза.
— Не започвай пак! — сопна се Найтхоук. — Аз съм нещо повече от машина за убиване!
— И ще ме убиеш, за да го докажеш?
Найтхоук го погледна, обърна се и излезе от офиса.
Той откри Малой, облече си скафандъра и намери един за спътника си. След това се запътиха през ледените полета към космодрума, а след час вече седяха в пилотската кабина. Напуснаха Тундра и се запътиха към Юкон.
— Ненавиждам да пътувам в слънчева система! — оплака се Малой, докато гледаше в някакъв екран. — Отнема ти повече време да стигнеш от една планета до друга, отколкото от една звезда до друга.
— Знаеш, че не можем да се движим със скоростта на светлината в система — отговори Найтхоук. — Знаеш това.
— Да, но това не означава, че трябва да ми харесва.
— Намери си някакво занимание. Например можеш да ми разкажеш за Мелисанда.
— Проучих и разбрах каквото искаше — каза Малой. — Тя е от Грийнвелд.
— Това е в Границата, нали?
— Да.
— Всички заселници от Грийнвелд ли са със синя кожа? — попита Малой.
Гущера поклати глава.
— Тя не е еволюирала, а е мутирала.
— По-точно?