— Мелисанда е чудо на природата — единствена по рода си.
— Това ми харесва — каза Найтхоук.
— Така ли? Защо?
— Ами да кажем, че ми допадат хората, които са единствени по рода си.
— Тогава и Испанката Лейс би трябвало да ти хареса — усмихна се Малой. — Никога не е имало друга като нея.
Найтхоук провери навигационния си компютър и видя, че има почти четиридесет минути, преди корабът да навлезе в орбитата на Юкон.
— Имаме време — каза той. — Разкажи ми за нея.
— Маркиза не ти ли каза?
— Съобщи ми само, че се е нанесла на неговата територия и че иска да я премахна.
— Не ти ли каза, че тя уби последните трима души, които тръгнаха със същата поръчка като теб?
— Не.
— И че не е точно човек?
— Какво имаш предвид? — попита Найтхоук.
— Ами изглежда напълно нормално — каза Малой. — Но съм чувал разни истории за нея — притежава нечовешки способности.
— Например?
— Не зная.
— Значи може да са измислици.
— Ако беше така, щеше ли да убие последните трима пратеници на Маркиза?
— Продължавай — нареди Найтхоук. — Искам подробности.
— Никой не знае подробности. Известно ми е, че е ограбила няколко банки в Олигархията. Казват също, че убила Джъмбо Уилъби с голи ръце. А, и онази история на Теразейн…
— Каква история?
— Някой взривил целия парламент. Измряха около триста мъже и жени. Не можаха да докажат нищо, но казват, че тя го е направила — или е сложила бомбата, или се е разпоредила за това.
— Звучи интересно.
— Звучи смъртоносно — поправи го Малой.
— Не се притеснявай — няма да ти се налага да се срещаш с нея.
— Няма начин. Ще бъда до теб.
Найтхоук го изгледа.
— Не си длъжен.
— Не ме интересува. Идвам с теб.
— Мислех, че ще предпочетеш да стоиш настрана.
— Предполагал си, че ще стоя в кораба или в някой бар, ще чакам и ще се чудя кой ще дойде — ти или най-ужасната убийца на планетата? — попита Малой. — Не, благодаря! Всеки път като се отвори вратата, ще се стряскам до смърт.
— Не ме интересува защо ще дойдеш — каза Найтхоук. — Благодаря ти за предаността. — Той се замисли за миг. — Странно, но ти си ми единственият приятел.
— Не съм ти приятел — измърмори Малой. Найтхоук отвори уста да възрази, но Гущера му направи знак да замълчи. — Ала нека за момент се престорим, че съм, за да ти дам един приятелски съвет. — Найтхоук го гледаше безмълвно. Малой продължи. — Зная, че никога не си имал майка или семейство, а вероятно никога не си бил с жена, камо ли да си живял с жена. Зная, че имаш нужда от някой, с когото да си говориш и да пиеш, докато преследваш жертвите си. Нека ти кажа нещо, което първият Джеферсън Найтхоук трябва да е знаел, за да доживее толкова години: Тук, в Границата, никога не трябва да бъркаш личния интерес с приятелството. Тук хората са по-коравосърдечни, отколкото в Олигархията. Дошли са тук с определена цел и живеят тук с определена цел, и тази цел не е приятелство. Така че отнасяй се толкова приятелски, колкото искаш, Перфектен убиецо, и повечето хора ще ти отвърнат със същото, защото си важен и защото става страшно, ако им се ядосаш — но никога не си мисли, че тук няколко мили думи водят до приятелство. Достатъчно е ако ти спасят живота за още един ден.
Найтхоук помисли върху думите на Малой, след което поклати глава.
— Не ти вярвам. Прекалено си циничен.
— Аз съм бил циничен, след като ти си създаден, само за да убиваш? — отвърна Малой саркастично.
— Това ми е работата — повдигна рамене Найтхоук, — но не и същността.
— Засега не — съгласи се Малой. — Но ще ти стане същност. Или ще умреш.
Те помълчаха няколко минути, след което Малой проговори:
— Колко ти плаща да я убиеш?
— Нищо.
— Ще отидеш при Испанката Лейс безплатно? — смая се Малой.
— Не точно — отговори Найтхоук. — Плаща ми огромна сума, за да му служа. Така сме се договорили. Може би днес няма да ми плати достатъчно; но вчера, да кажем, ми е платил повече, утре също ще ми плати повече. Накрая сметката ще излезе.
— Зависи кога ще е краят — отбеляза Малой.
— Ако ми кажеш какво ме очаква, може би няма да дойде много скоро — предложи Найтхоук.
— Не зная къде й е силата. Чувал съм само, че на няколко пъти са я осъждали на смърт, но тя е жива и всеки, който се е опитал да я убие, е мъртъв.
— Може би просто си служи добре с оръжията — предположи Найтхоук.
Малой отново поклати глава.
— Била се е с такива противници, срещу които дори и ти не би се изправил, Перфектен убиецо.
— Но е човек. Колко невероятни способности може да има!
— Достатъчно — каза Малой горчиво, докато корабът навлизаше в мразовитата атмосфера на Юкон.