Той се обърна и се върна в Ледения дворец. Испанката Лейс го последва.
— Преди малко ме попита нещо — каза тя, когато се върнаха в стаята, в която се срещнаха.
— Така ли?
— Мисля, че точните ти думи бяха: „Какво, по дяволите, се е случило с шейната ми?“ — Тя се усмихна. — Аз й се случих.
— Ти беше с мен.
— Зная.
— Направила си го преди да дойдеш в тази стая?
— Направих го, докато бях в тази стая — отвърна тя.
— Как?
— Обещавам ти, че ще разбереш, преди да е изтекъл денят, Джеферсън Найтхоук. — Тя седна в едно кресло от лед. — Вече реши ли как да ме убиеш? С лазерен или звуков пистолет? С оръжие ли ще ме убиеш или с голи ръце? Бърза или бавна смърт си ми избрал?
— Не съм казвал, че ще те убивам — отвърна Найтхоук. — Казах само, че съм изпратен да те убия.
— А — възкликна тя и отново се усмихна. — Чакаш и аз да ти направя оферта.
— Не е задължително.
Тя изглеждаше озадачена.
— Тогава какво?
— Нека само малко си говорим.
— Защо?
— Ами имаш ли някаква друга работа? — попита Найтхоук.
Тя го изгледа.
— Що за убиец си ти?
— Убиец, който няма желание да убива. Защо Маркиза иска да умреш?
— Защото съм му съперник, а той не обича съперници в собствените си територии. Каква друга причина може да има?
— Без да се замислям, се сещам за стотина — каза Найтхоук. — Защо животът е толкова незначителен в Границата?
— Може би защото е в Границата. Животът никога не е особено ценен в покрайнините на цивилизацията.
— Вие, хората тук, имате минало и бъдеще. Това няма ли значение?
— Ти също имаш минало и бъдеще — отбеляза тя. — Не виждам какво те учудва в подобни нрави.
Той поклати глава.
— Аз нямам минало, а бъдещето ми е, в най-добрия случай, несигурно.
— Как така нямаш минало? — попита тя.
Той я гледаше безмълвно.
Изведнъж очите й се разшириха.
— Но разбира се! Ти си клониран!
Той кимна.
— Удивително! Никога не съм виждала клониран човек. — Тя се изправи и се приближи към него. — И това обяснява защо си толкова млад. — Протегна ръка. — Може ли да те докосна?
Той сви рамене и не отговори. Тя прокара пръсти по лицето и врата му.
— Удивително! — повтори тя. — Като човек си.
— Аз съм човек.
— Искам да кажа, че в теб няма нищо изкуствено.
— Като при всички хора.
Лейс го оглеждаше, очевидно впечатлена.
— И кой си бил ти, Джеферсън Найтхоук? Масов убиец? Войник с куп ордени? Прочут пазител на реда?
— Аз съм… бил съм… Перфектния убиец.
— А… наемен убиец!
— И пазител на реда.
— Може би, но не с това сме те запомнили. — Тя се върна и седна в креслото си. — Значи трябва да ме убие Перфектния убиец.
— Казах ти, искам просто да поговорим.
Тя затвори очи и кимна.
— Разбира се. Горкият малък двойник, с всичките способности на Перфектния убиец и без нито едно от неговите преживявания. Той е решил да стане убиец, искал е да стане убиец, несъмнено му е харесвало да убива. Но ти си създаден да убиваш, заповядали са ти да убиваш. Никой не те е питал дали искаш да убиваш, нали? Никой не е и помислил, че ти можеш да имаш други цели и желания.
Найтхоук въздъхна дълбоко.
— Разбираш ме.
— Естествено, че те разбирам. Дори сред всичките отхвърлени от обществото хора, които населяват Границата, ти си различен, също като мен. Дали са ти определени физически качества, които не си искал, също като мен. Ставаш аутсайдер в галактика от аутсайдери, също като мен. Как да не те разбирам?
— Какво имаш предвид? — попита Найтхоук. — На мен ми изглеждаш нормална.
— Никога не вярвай на очите си, защото виждат само фасадата, а не истината — отвърна тя. — И ти ми изглеждаш съвсем нормален, но все пак си Перфектния убиец. А знаеш ли колко хора е убил? Двеста? Триста?
— Доста.
— Но по-малко от мен — каза тя гордо.
Джеф се намръщи.
— Убила си триста души?
— Повече. И до края на деня ще съм увеличила бройката.
— Няма защо да се бием — сви рамене Найтхоук. — Както самата ти каза, с теб сме себеподобни.
— Но пропуснах да кажа, че и аз като Маркиза не търпя съперници в територията си, а ти нахлу в дома ми.
— Ще му кажа, че не съм те намерил.
— Бедничкият двойник — каза тя с престорено съчувствие. — Ти може да имаш нужда от приятел и довереник, но аз нямам. Мене никой не ме е принуждавал да живея; аз сама си избрах да бъда престъпница и убийца. Няма да излезеш жив оттук.
— Това е глупаво — възрази той. — Аз ти предлагам собствения ти живот! Можех да те убия на втората секунда, ако исках.