Изведнъж разбра защо измежду всички холографии и спомени Испанката Лейс е запазила това.
„Тук все още изглеждаш нормална. Сигурно ти е било последния път, когато си се чувствала добре сред другите.“
Той се вгледа отново в холографията — в усмихнатите лица на момиченцата.
„Завиждам ти. Ти поне си имала десет години.“
Той прибра лазерния си пистолет и излезе. Намери нейната електрическа шейна и тъкмо се канеше да потегли към кораба, когато реши, че тя заслужава да бъде погребана. Върна се в Ледения дворец, свърза лазерния си пистолет със зарядното устройство и го включи на свръхнатоварване. Остави всичко до тялото й. След това се върна при електрическата шейна и се понесе през заледените долини. Когато пропътува около осем километра, той спря и погледна назад, закривайки очите си от слънцето и ослепителните отблясъци по леда. Едва успя да види Ледения дворец. Почака пет секунди, десет, петнадесет — и изведнъж чу експлозията. След секунда кулите и зидовете започнаха да се срутват навътре, една върху друга. Джеф сметна, че трябва да каже някоя молитва и остана изненадан, че не знае нито една.
Върна се на кораба при Гущера Малой. Дребният човек беше видял цялата битка на компютъра си и искаше да поговорят, за разлика от Найтхоук, който желаеше да забрави случилото се.
— Какво ти става? — недоволстваше Малой, докато отлитаха към Тундра. — Убиваш най-опасната жена във Вътрешната граница и изведнъж се държиш, сякаш си загубил някой приятел.
— Може и да съм.
— Ти луд ли си? — извика Малой. — Опита се да те убие така коварно.
— Ние двамата имахме много общи неща — отговори Найтхоук замислено.
— Така ли смяташ?
Найтхоук кимна.
— Да, просто още не се бяхме сприятелили.
— Ти си луд, така да знаеш.
Найтхоук сви рамене.
— Всеки има право на мнение.
Малой извади едно малко кубче от джоба си.
— Ако покажа това на Маркиза, само ако види как предлагаш на тази кучка да не я убиваш, с теб е свършено. Ще те изхвърли преди да се усетиш.
— Ще го преживея.
Малой хвърли кубчето в дюзата на кораба.
— Но аз сигурно няма да го преживея — каза той саркастично. — Ти все още си единствената причина да не ме застигне някоя много бавна и мъчителна смърт.
— В такъв случай все още си ми задължен.
— Предполагам, щом така казваш — призна Малой неловко.
— Да, така казвам.
— Имам странното чувство, че ме подсещаш за това с определена цел.
— Щом се приземим, искам да предадеш нещо от мен на Перлата от Маракайбо.
— Мислех, че Маркиза ти е казал да стоиш далеч от нея — каза Малой.
— Каза ми.
Гущера го изгледа.
— Ти си луд, знаеш ли?
— Реших, че животът е прекалено кратък, та да се притеснявам какво иска Маркиза или който и да било друг — каза Найтхоук. — Смятам да започна да мисля за себе си преди да е станало прекалено късно, защото всеки срещнат, без изключение, се опитва или да ме използва, или да ме убие.
— Не и аз! — разпали се Малой.
— Ти също. Или вече не искаш да те пазя от Маркиза?
— Това е сделка — каза Малой. — Аз ти правя услуги и ти ми правиш услуги.
— Така е — отговори Найтхоук. — И вече е време да започнеш да изпълняваш твоята част от договора.
— Какво, по дяволите, стана с теб в Ледения дворец? — попита Малой. — Различен си.
— Осъзнах, че животът е кратък и че всеки преминава през него сам — каза Найтхоук. — Днес е първият ден от живота пред мен и отсега нататък ще го живея заради себе си.
— И разбра всичко това като уби една жена?
— Всичко това и други неща — каза Найтхоук, чудейки се защо не се чувства по-свободен, след като обяви свободата си.
Девета глава
— Е, Перфектен убиецо, ти наистина си много добър, както се предполага — каза Маркиз Куинсбъри, когато Найтхоук пристигна в офиса му.
— Първо, аз не съм Перфектния убиец. Второ, ти не ме предупреди какво ме очаква.
— Ти си този, който аз кажа, че си — отвърна Маркиза. — Колкото до другото, искам първият ми помощник да е находчив. Смятай тази задача за изпит.
— Мислех, че изпитът беше като се бихме в казиното.
— Да, така е.
— Е, тогава? — попита Найтхоук.
Маркиза очевидно се забавляваше.
— Да не мислиш, че в живота има само един изпит?
— Предполага се, че си добър бизнесмен — каза Найтхоук, като се опитваше да прикрие гнева си. — Не беше коректно да ме изпращаш срещу някой с такива сили като Испанката Лейс, без да ми казваш на какво е способна. Не ми съобщи всичко, което трябваше да зная, преди да се изправя срещу нея. Защо рискува да ме изгубиш?