— Би било още по-глупаво да те държа на този висок пост, ако не можеш да импровизираш достатъчно добре, за да я убиеш — отговори Маркиза. — Просто ми е любопитно как я надви в крайна сметка?
— С измама и хитрост. Ако има друг начин да бъде убита, още не съм се сетил за него.
— Още си млад.
— А ти как би я убил? — попита Найтхоук.
— Аз? — Маркиза се изсмя силно. — Щях да наема някой да я убие вместо мен. Човек затова става господар.
— Предполагам — призна Найтхоук. — Обаче като си говорим така, ми се иска и аз да стана господар.
— Това е добре. Възхищавам се на амбициозните хора. — Усмивката на Маркиза изчезна също толкова бързо, колкото се беше появила. — Но не е зле да запомниш, че в тази организация има място само за един господар и това съм аз.
Найтхоук го гледаше безмълвно.
— Знаеш ли — продължи Маркиза, — по принцип когато някой подчинен ме погледне така навъсено, го разбирам като неподчинение. В твоя случай, мисля да го отдам на типичната за младостта дързост. Този път. Но не си играй с късмета. Запази си го, защото ще ти трябва да убиеш враговете ни.
— Твоите врагове.
— Ти работиш за мен. Това означава, че са и твои врагове.
— Щом казваш.
Маркиза го гледаше с присвити очи.
— Знаеш ли, не мога да преценя дали се опитваш да ме ядосаш или просто си толкова нетактичен, че не можеш да се държиш по-добре. Непрекъснато трябва да си повтарям, че си излязъл от лабораторията само преди няколко месеца.
— А сега ти се опитваш да ме ядосаш — отговори Найтхоук.
Маркиза поклати глава.
— Съвсем не. Просто съобщавам фактите.
— В такъв случай избираш най-неприятните факти.
— Имаш още много да се учиш — отговори Маркиза. — Фактите са или истина, или лъжа. Дали са приятни или неприятни зависи само от това как ги възприемаш.
— Това звучи логично, но е пълна глупост и ти го знаеш.
— В лошо настроение си. Чувал съм, че е нормално за три-четиримесечните, затова ще ти простя този път, но ако бях на твое място, не би ми станало навик — най-малкото, не и когато говориш с мен. Разбрахме ли се?
Мълчание.
— Разбрахме ли се? — повтори Маркиза.
Найтхоук кимна:
— Разбрахме се.
— Мисля, че зная какво те потиска — каза Маркиза. — Нека да свърша малко с работата тук и може би след седмица-две ще отида на Делурос, за да убия истинския Найтхоук вместо теб.
— Аз съм истинския Найтхоук.
— Да не задълбаваме в семантиката. Щом го убия, ти ще си единственият Найтхоук.
— Няма смисъл.
— Защо?
— Защото трябва аз да го убия.
— Знаеш ли, ти си направо таралеж в гащите — разгневи се Маркиза. — Изчезвай оттук преди наистина да сме стигнали до бой!
Найтхоук излезе, без да каже нищо и все още ядосан на Маркиза се върна в казиното. Заведението беше по-оживено от обикновено. По повечето покер-маси нямаше места. Проститутки и от двата пола си просеха питиета и се опитваха да си уредят клиенти за през нощта. Около масата за джейбоб се бяха струпали хора, които намираха извънземната игра за много интересна, докато на масата за зарове имаше лодинити, цанфорити и един ламбидарианец с шест крайника и златна черупка.
Малой играеше покер с двама безвкусно облечени миньори и с едно същество със зеленикава кожа, чийто произход Найтхоук не можа да определи. Той погледа дребосъка, който заложи. После се упъти към бара, поръча си една Прашна уличница и унило се загледа в танцьорките, докато на платформата се появи Перлата от Маракайбо.
Той си пиеше питието и я гледаше съсредоточено. Най-неочаквано тя му намигна, след което се разсмя на реакцията му. Той изчака танцът й да свърши, след което си проправи път до гримьорната, като носеше по една чаша в ръка. Червеното око на системата за сигурност го сканира и оповести присъствието му на дамата вътре.
— Влез — каза тя и вратата се отвори.
Седеше на елегантен позлатен стол, гола до кръста. Едно малко огледало висеше във въздуха на около половин метър от лицето й. Тя се гледаше в него и внимателно сваляше грима си, но се обърна и се взря в Найтхоук, щом той влезе.
— Радвам се да те видя отново — каза тя. — Маркиза твърди, че си бил герой.
— Маркиза преувеличава — промърмори Найтхоук.
— Значи скромен герой — усмихна тя. — Е, това вече е рядкост по тези места.
— Донесох ти питие — каза той и постави чашата до нея.