— Това не ме успокоява кой знае колко.
— По-добре ли щеше да е да те лъжа?
— Много по-добре — каза Найтхоук.
— Но тогава щеше да настояваш да го направим отново.
— Защо не?
Тя поклати глава.
— Първия път беше от любопитство. Втори път би било изневяра.
— Имаш интересни разбирания за морал — повдигна вежди Найтхоук.
— Развила съм ги в продължение на тридесет стандартни години — отвърна тя. — Ти твоите колко време си ги оформял?
Той не отговори. Стана от леглото и отиде до прозореца, който гледаше към заледените улици на Клондайк.
— Страшните убийци не се мусят като разглезени деца — каза тя.
— Виж какво — той рязко се обърна към нея, — това ми е първият път, когато съм с жена, но и първият път, когато жена ме отхвърля. Може би Перфектния убиец щеше да знае как да реагира, но на мен не ми е много лесно.
— Ти си Перфектния убиец.
— Аз съм Джеферсън Найтхоук.
— Има ли разлика?
— Повече, отколкото можеш да си представиш.
— Ами, който и да си, знаеш ли колко глупаво изглеждаш, като стоиш чисто гол?
Той отиде до леглото, дръпна завивките и ги хвърли на пода.
— Е, сега сме квит.
— По-добре ли се чувстваш? — попита тя.
— Не много.
Мелисанда стана, огледа се критично в огледалото, намести с пръсти няколко кичура коса и започна да търси дрехите си.
— Какво правиш? — попита той.
— Обличам се и си тръгвам — отвърна тя. — От доста време не си ми забавен. Вече дори не си ми интересен.
— Отиваш при Маркиза.
— Точно така.
Той се приближи до нея и сграбчи ръката й.
— А ако реша да не те пусна?
Тя трепна и дръпна ръката си.
— Боли ме! Махни си проклетите ръце от мене.
— Не те стиснах толкова силно — каза той. — Какво има?
— Нищо — отвърна тя, обърна се и взе някакви дрехи от пода.
— Дай да ти видя ръката — той я сграбчи за раменете и я обърна към себе си.
— Остави ме на мира!
Джеф хвана ръката й и я огледа внимателно.
— Каква огромна синина! Чудя се как не съм я видял, докато танцуваше.
— Прикривам я с грим.
— От какво е?
— Не е твоя работа — сопна се тя като се опитваше да освободи ръката си.
— Маркиза те е ударил, нали?
— Паднах и се ударих.
— Не ти вярвам, трябва да си паднала в доста особена поза. Маркиза те е ударил.
— И какво като ме е ударил? — каза тя предизвикателно. — Изобщо не ти влиза в работата.
— Колко често те бие? — попита Найтхоук.
— Заслужих си го.
— За какво?
— За нещо много по-сериозно от това да спя с някой, който е на три месеца — каза тя.
— Няма ли да те набие, затова че си спала с мен?
— Кой ще му каже? Ти ли?
— Що за човек би ударил беззащитна жена?
— Що за човек би убил жена? — отвърна рязко тя. — Нали точно това си направил, преди да се върнеш?
— Няма да му позволя да те удари отново — каза Найтхоук.
— Вече не се интересувам от теб — озъби се тя. — Искам и ти да не демонстрираш интерес към мен.
— Не мога.
— Защо не?
Той гледаше безмълвно. Накрая промърмори:
— Може да съм влюбен в теб.
— Може? — повтори тя.
— Не зная. Не съм се влюбвал досега.
— В случая не си влюбен. Прекара си добре с мен; да спрем до тук.
— Ужасявам се, като си помисля, че отиваш при него.
— Ами тогава мисли за нещо друго.
Вече се беше облякла и тръгна към вратата.
— Смятам да забравя тази вечер. Горещо ти препоръчвам същото и на тебе.
— Няма начин.
— Това си е твой проблем — вратата се отвори пред нея и тя излезе.
Найтхоук се върна до прозореца и се загледа в ледения пейзаж. После бавно се облече, вече не му се спеше. Отиде до огледалото, за да се среши, но като погледна в него, му се стори, че вижда отражението на ужасно обезобразен човек. Очите бяха мътни и безжизнени, бузите — хлътнали, през разядената плът прозираше черепът.
Перфектния убиец.
— Ти какво би направил? — попита Найтхоук горчиво.
Никога не бих се забъркал в подобна ситуация. Никога не съм позволявал либидото ми да влияе на разума.
— Как можа да го кажеш? Бил съм с жена един-единствен път.
Не можеш да мислиш за нищо друго, откакто я зърна.
— И ти нямаше да можеш.
Никога не ми казвай какво бих и какво не бих направил. Ти си ученикът, не аз.
— Добре тогава. Какво би направил сега?
Бих я забравил.
— Не мога.
Тя е просто жена. Ти си просто мъж. Единствената разлика е, че тя е достатъчно опитна, за да знае, че може да те забрави. Легни с още няколко жени и ще видиш, че с всяка следваща ще ти е все по-трудно да си спомниш лицето на първата.