— Ако ускорим процеса, може би след един месец.
— Толкова скоро?
— Казах ви: постигнахме огромен успех в областта на биоинженерството.
Найтхоук кимна, после вдигна очи към доктора.
— Трябва да хапна.
— Не, не трябва — каза Игън. — След като вече подписахте, няма нужда да сте буден.
— И ми намерете легло — продължи Найтхоук.
— Не ме слушате… — започна Игън.
— След месец ще имате съвършено, напълно здраво мое копие, на двадесет и три години, нали?
— Да.
— Ще го обучите ли да убива?
— Не — каза изненадано Игън.
— А вие? — обърна се Найтхоук към Динисен.
— Разбира се, че не.
— Значи оставам аз.
— Опасявам се, че не — каза Игън. — Вие вероятно не можете да доживеете месец, а аз не мога да ви върна в Дълбок сън, докато копието ви е готово и после пак да ви събудя — процесът на връщане и спиране на вашия метаболизъм би бил по-непоносим дори от задържането ви буден.
— Не можете да го пуснете без никаква тренировка! — отсече Найтхоук.
— Нямаме избор — отвърна Игън. — Вие не сте в състояние да го обучите.
— Няма да оцелее и седмица — промърмори Найтхоук, докато клепачите му започнаха да се затварят и говорът му стана провлачен. — Убихте и двама ни.
В следващия миг той изгуби съзнание и Игън изпъна постелките под тялото.
— Е, това е твоят клиент. Какво мислиш за него?
— Със сигурност не бих се радвал да го срещна на младини и в добро здраве.
— Много лошо — Игън докосна един бутон и полупрозрачната покривка се върна обратно, — защото точно това ще стане след един месец.
— Ще се срещна с копието, не с оригинала — отвърна Динисен. — Той няма да притежава злобата на Найтхоук, а само способностите му.
— Потенциалните му способности — отбеляза Игън. — Найтхоук беше прав…
— Те ще са достатъчни — прекъсна го Динисен. — Защо мислиш Солио поискаха точно него, при положение, че има толкова много други убийци и преследвачи, които можеха да си наемат? — Той сведе очи към болното тяло: — Когато Джеферсън Найтхоук е бил на двадесет и три години, е имал зад гърба си над тридесет убийства. С огнестрелно оръжие, с нож, с голи ръце — никой не е можел да го докосне. Копието ще притежава инстинктите му, все пак.
— Инстинктите не са умения — каза Игън. — Ами ако грешиш?
— Ние изпълнихме нашата част от договора. Бихме искали да имаме цялата сума от седем милиона, но и половината е по-добре от нищо.
Игън се вгледа в лицето на Найтхоук.
— Замислял ли си се какво може да стане, ако си прав?
— Моля?
— Какво ще стане, ако клонираният е също толкова съвършен убиец като оригинала?
Динисен изглеждаше озадачен.
— Точно на това се надяваме.
— Как ще го контролирате тогава?
— Оригиналният Перфектен убиец е потискал всичките си емоции. Този няма да има никаква причина да го прави, а лоялността се базира на емоции.
— Мислили ли се, че ще имате само няколко седмици да му внушите етични принципи на поведение като същевременно му преподавате сто начина за убиване?
— Аз лично няма да го уча на нищо — оправда се Динисен. — Аз съм адвокат. Ще наема специалисти — не само специалисти по убиване, но и възпитатели. Едва ли е толкова трудно.
— Обзалагам се, че Пандора е казала точно това преди да отвори кутията — отвърна Игън, докато камерата с Джеферсън Найтхоук тихо се плъзна обратно на мястото си.
Първа глава
Карамоджо, планетата на джунглите, беше перлата на съзвездието Куинелус. Беше жесток, примитивен свят — рай за ловните, тъй като бе пълно с огромни рогати тревопасни животни и опасни хищници.
Олигархията, която е била свидетел на участта на подобни пренаселени светове като Пилони и Каримон, беше обявила Карамоджо извън колониалните си стремежи. Вместо това, тя се превърнала в специална планета за ловци и разрешителните свидетелства за лов бяха строго ограничени. Трябваха ужасно много пари или власт, или и двете дори само да се кацне на Карамоджо, а още повече да се получи разрешение за лов.
Някои твърдяха, че риболовът бил по-добър на Хемингуей, в Ръката на Спиралата, но всички бяха единодушни, че никъде няма по-добър лов. Хората, които посещаваха планетата, се примиряваха с несгодите: имаше рояци смъртоносни насекоми, атмосферата беше толкова тънка, че кръвта на ловците трябваше да се окислява по медицински път на всеки пет дни, температурата рядко падаше под 30 градуса по Целзий дори нощем, а сред природата адреналиновите хапчета бяха напълно излишни.
Само деветнадесет ловци в историята на планетата са имали постоянни разрешителни за лов. Един от тях беше легендарният Фуентес, когото всички експерти считаха за най-добрия ловец на всички времена. Друг такъв беше Никобър Лейн, чиито трофеи изпълваха музеите из цялата галактика.