— Сигурно — съгласи се Найтхоук.
— Отидох при върховния глава на моята църква на Земята и му обясних положението. Той обеща да ми помогне и аз си отидох. Но когато се приземих, разбрах, че според него да ми помогне означава да ме заточи в Пръстена. От един приятел, който работеше при него, научих, че хирургът е направил доста съществено дарение на църквата половин час преди заповедта за изпращането ми да бъде подписана.
— И ти какво направи? — попита Найтхоук.
— Купих си лазерен пистолет и направих една димяща дупка точно в гърдите на хирурга. След това убих върховния глава на църквата, нахлух в затвора и освободих онзи младеж, взех парите на църквата от всичките й сметки, до последния кредит, ограбих десетина църкви на Земята и обявих вечна война на всички църкви. От моя престой в църквата разбрах, че духовниците са алчни лицемери, които заслужават всяка пакост, която съм им сторил.
— А името?
— Дядо Коледа? — Той се усмихна. — Обявих своята война на двадесет и пети декември според земния календар.
— Е, и?
— Преди много време, преди да преминем на Стандартния Галактически календар, на тази дата празнували Коледа. — Той направи пауза. — Вече четиринадесет години съм Дядо Коледа. Никога не съм убивал някого, който не е в заговор с църквата, никога не съм ограбил нещо, което не е собственост на църквата. Няма какво да спориш с мен, Найтхоук.
— Никой не спори.
— Ти се опитваш да прибереш данък — каза Дядо Коледа. — В това усещам религиозна нотка.
— Имам чувството, че според теб всичко, което не ти харесва, има религиозна нотка.
— Прав си — каза Дядо Коледа с усмивка. — Маркиза иска половината от товара ми, така ли?
— Точно така.
— Е, и колко от това ще бъде за теб?
Найтхоук сви рамене.
— Не зная. Вероятно нищо.
— Вероятно, друг път — каза язвително Дядо Коледа. — Със сигурност знаеш, че няма да видиш и кредит от това.
— Добре. Няма да видя и кредит от това.
— Пусни ме да си тръгна по живо по здраво и ще ти дам десет процента. Не ти трябва даже да му докладваш за това. Просто му кажи, че изобщо не съм кацал на Аладин.
— Той ще разбере, че си кацнал.
— Кажи му каквато проклета лъжа си решиш — раздразни се Дядо Коледа. — Знаеш ли колко са десет процента от плячката?
— Доста.
— Направо си е цяло състояние! — натърти той. — Така че, споразумяхме ли се?
— Той ще разбере.
— Добре, тогава. Ела да работиш за мен. Ще ти плащам в брой.
— Да обирам църкви и да убивам свещеници?
— И попове — добави Дядо Коледа. — Не искам да разправят, че имам предразсъдъци.
— Бог не ми е враг.
— Той е враг на всички! — каза рязко Дядо Коледа и очите му заблестяха, като че ли споделяше някаква тайна. — Просто повечето хора живеят и умират, без да го разберат.
Найтхоук поклати глава.
— Твоят бог е библейско божество с дълга бяла брада. Аз познавам своя бог. Носи лабораторна престилка и има прилежно подрязана кафява брада… и нямам никакво желание да го убивам. Аз преследвам дявола.
— А как ще разпознаеш твоя дявол? — попита Дядо Коледа. — Щом няма рога и опашка, тогава как изглежда?
— Точно като мен — каза Найтхоук и се замисли миг. — Има ли някой с теб на кораба?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Никога не планирам да работя сам — призна Дядо Коледа, — но обикновено така се получава в крайна сметка.
— Изоставят ли те?
— Или аз ги изоставям. Зависи от обстоятелствата.
— В такъв случай защо изобщо бих работил за теб? — попита Найтхоук.
— Предлагам да ти платя толкова, колкото трябва, за да останеш с мен. Не мога да позволя тези пари да се запилеят някъде из галактиката; току-виж част от тях попаднали обратно в някоя църква.
Свещеното кълбо подскочи по някакъв начин и се дотъркаля до рамото на Найтхоук: застана там и започна да мърка тихичко. Той вдигна ръка и го погали нежно.
— Няма да дойда да работя за теб — каза той, след като помисли малко, — но ще ти кажа какво ще направя: давам ти пропуск.
— Искаш да кажеш, че мога да заредя и да си тръгна?