— Точно така.
— Защо?
— Може би ми харесва, че съм срещнал някой, който е отдаден на някаква идея и не ме интересува особено каква е идеята.
— Може би, но не ми се вярва — каза Дядо Коледа. — Както ти самият отбеляза, Маркиза ще разбере, че сме се видели. Ако ме пуснеш да си тръгна с непокътнат товар, най-вероятно ще те убие.
— Да, ще се опита — съгласи се Найтхоук.
— Ти това ли искаш?
„Няма да я впечатля, ако го извикам и го убия. Но ако го убия при самозащита…“
— Имам си причини.
— Жалко, че няма да дойдеш с мен — каза Дядо Коледа и протегна ръка. — Щеше да ми бъдеш много полезен.
В момента, в който Найтхоук протегна ръка и стисна тази на Дядо Коледа, извънземният служител от рецепцията дойде до тях с пистолет в едната ръка и миниатюрен приемник в другата.
— Не ми е приятно да ви го съобщя, но Маркиза беше предположил, че ситуацията може да има такъв развой и ме упълномощи да ви подслушвам и да предприема необходимите действия, ако мистър Найтхоук не изпълни задачата си.
Бавно и спокойно извънземният насочи пистолета между очите на Найтхоук. След част от секундата щеше да натисне спусъка, но в този момент Свещеното кълбо нададе яростен писък.
Тринадесета глава
В първия момент Найтхоук помисли, че е просто писък от страх. Но звукът продължи, като ставаше все по-силен и по-тънък, и все по-силен, докато в един момент Найтхоук усети, че не може да мисли ясно. Сгъна се на две и притисна ушите си с ръце. Дядо Коледа падна от стола си и се изтърколи на пода, като също притискаше ушите си. Извънземният стреля, но го беше обзела такава безумна агония, че лазерните лъчи прогориха две дупки в тавана преди пистолетът да падне на пода. Извънземният започна да пищи. От ушите и ноздрите му избиха капки кръв, които преминаха в бликащи потоци. Писъкът на Свещеното кълбо не спираше.
Въпреки че беше замаян от болка, Найтхоук осъзна, че кълбото можеше да насочва силата на писъка си. Колкото и болезнен да беше звукът, той не беше насочен към него или Дядо Коледа. Чашите около извънземния започнаха да се трошат, бутилките избухваха, а той пищеше и кървеше, докато най-накрая се строполи на пода. На секундата звукът спря и Свещеното кълбо отново замърка като се търкаше в рамото на Найтхоук.
— Интересно животинче водиш със себе си — каза Дядо Коледа замаяно, като се повдигна на коляно и погледна Кълбото. — Доста е мощно.
— Нали? Бива си го — кимна Найтхоук, който все още се опитваше да фокусира погледа си.
Изчака, докато сетивата му се върнат в нормално състояние, стана, отиде до извънземния и го разгледа. Беше мъртъв.
— Дали ще си имаш проблеми с властите? — попита Дядо Коледа.
— Този трябва да е бил най-голямата власт на планетата — каза Найтхоук като посочи извънземния.
Внезапно в стаята влетяха две механични чистачки.
— Почистете счупените чаши — поръча Найтхоук. — Оставете тялото, докато ви кажа какво да го правите.
Те незабавно се заеха да оправят стаята като обърнаха особено внимание на парчетата стъкло.
— Е — обади се Дядо Коледа, — очевидно Маркиза ти няма кой знае какво доверие. И след като този доносник не му докладва, ще се сети, че си го убил.
— Не съм го убил аз, а Свещеното кълбо.
— Какво значение има? Кого, мислиш, ще обвини — теб или някакво извънземно животно, което прилича на детска играчка и мърка през цялото време? — Дядо Коледа се усмихна. — Ако бях на твое място, щях да си събера багажеца и да си потърся работа някъде другаде. Аз все още бих те взел, разбира се, но имам чувството, че малцина биха го направили, щом се разчуе, че Маркиза те издирва.
— Няма да търси дълго — отговори Найтхоук. — Връщам се на Тундра.
— Без да вземеш и частичка от товара ми?
— Казах ти — можеш да си продължаваш по пътя.
— Но ситуацията се промени — отбеляза Дядо Коледа. — Сега вече имаш мъртъв шпионин на главата си.
— Ще кажа, че ти си го убил.
— А ти си стоял със скръстени ръце, докато аз си тръгвам пред очите ти? — попита Дядо Коледа.
Свещеното кълбо започна да се тупа в пода отново, като все още мъркаше, докато най-накрая скочи високо и кацна на рамото на Найтхоук. Той го погали разсеяно и мъхестата топка замърка силно като машина.
— Имаш право — призна Найтхоук. — Май ще трябва да му кажа истината.
— Което е гаранция, че ще те убие.
— Гаранция, че ще се опита да ме убие. Не очаквах да е толкова скоро, но все някога щеше да се случи. Защо да не е сега. — Механичните чистачки свършиха с парчетата стъкла и се приближиха към Найтхоук за следващата поръчка. — Занесете тялото в офиса му, заключете вратите и чакайте там до следващо нареждане — каза Найтхоук. Машините излязоха от бара, върнаха се след минутка с една количка, натовариха извънземния и го отнесоха.