— Има по-добро решение — поклати глава Дядо Коледа. — Просто тръгни с мен и забрави за Маркиза.
— Маркиза не е този, когото не мога да забравя — отвърна Найтхоук сухо. — Той е просто пречка.
— Значи става въпрос за жена! — ухили се Дядо Коледа. — Но на твоята възраст какво ли друго може да е.
— Жена е — призна Найтхоук.
— И принадлежи на Маркиза?
— Хората не трябва да принадлежат на никого.
— Абсолютно — съгласи се Дядо Коледа. — Това е против всички Божии и човешки закони. — Той се вгледа в Найтхоук проницателно. — Искаш тя да ти принадлежи?
Найтхоук кимна.
— Може да се каже.
— Значи ти трябва причина да убиеш Маркиза.
— Да. Но…
— Но?
— Но той се държи безупречно с мен. Назначи ме на важна длъжност, доверява ми се…
— Не ти се довери като те прати да ме убиеш, нали? — отбеляза Дядо Коледа. — Ако го беше направил, нямаше да имаме мъртъв извънземен на пода.
— Вярно е — съгласи се Найтхоук и се намръщи. — Но той знае какъв съм и това не го притеснява. Държи се с мен, както с всички останали.
— И на мен ми изглеждаш като всички останали — смръщи се Дядо Коледа. — А какъв си?
— Клониран.
— Аха! Ти си възродения Перфектен убиец, възкръснал от прахта.
— Той не е мъртъв.
— Би трябвало да е. Иначе щеше да е на сто и петдесет години.
— Замразен е от един век насам.
— Чакай да помисля — каза Дядо Коледа. — Жив е, обаче е замразен. Похарчили са куп пари и са поели доста големи рискове, за да направят клонинг. Но той защо би се замразил? Сигурно си има доста причини. Болест. Враг, с който не е могъл да се справи. Инвестирал е една пачка пари при изгодна лихва и се надява като се събуди да е натрупал милиарди. — Той замълча, докато обмисляше всички възможности. — Но ако е заради някой враг, би могъл да се събуди сега. Нямаше да му трябва клонинг. Ако беше заради пари, определено не би искал да си ги оспорва пред съда с някое свое копие. А ако е заради болест… — той се намръщи. — Но защо клонинг?
— Цените се вдигнаха.
— Разбира се — ухили се Дядо Коледа. — Плащал е разноските си с дивидентите от вложението. Но тъй като разходите са се повишили, се е наложило да разбутат основния капитал и изведнъж се получава така, че той няма да има достатъчно пари да остане замразен. Затова са създали теб… — Той отново се намръщи. — Но защо пък работиш за Маркиза? Ако имаха нужда от пари, би трябвало да си тук с определена мисия. Да гръмнеш някой убиец, да прибереш наградата и да се върнеш там, където държат оригиналния Перфектен убиец.
— Работя, така да се каже. Нещата доста се усложниха.
— По-лесно ли ще ти стане, ако застреляш Маркиза? Него ли трябва да убиеш?
— Не. Той знае кого трябва да убия, но засега не е склонил да ми каже.
— Със сигурност ще е още по-малко склонен да ти каже, ако го убиеш.
— Мислих за това — махна с ръка Найтхоук. — Ще обявя, че той е човекът, който е трябвало да убия, ще взема наградата и… — той млъкна, изведнъж погълнат от мисли.
— И ще я пратиш на Перфектния убиец? — предположи Дядо Коледа.
— Не, сам ще я занеса на Делурос.
— Делурос? До там е половин галактика. Защо не я изпратиш?
— Трябва да я предам лично.
— Защо?
— Защото навярно съм единственият жив човек, който може да го убие — отговори Найтхоук.
— Нали каза, че е болен!
— Не зная дали ще мога да се справя с него, щом оздравее. Той е избрал да бъде убиец. Аз съм такъв по задължение.
— В крайна сметка е едно и също — каза Дядо Коледа.
Във фоайето на хотела влезе мъж на средна възраст. Багажът му висеше на рамото за една връв. Тъй като никой не дойде да го поздрави, той се отправи към бара и замръзна на мястото си, щом видя още пресните кървави петна по пода. Найтхоук и Дядо Коледа го погледнаха студено и след секунда той се заотдръпва назад, без да каже дума, докато се блъсна в рецепцията. После се втурна през входната врата навън.
— Е, синко — каза Дядо Коледа, — май трябва да изчезваме оттук.
Найтхоук тръгна към вратата. Свещеното кълбо изчурулика изненадано, тупна се в пода и застана на половин метър от левия му ботуш.
— Няма какво да правя тук наистина — Найтхоук заобиколи кървавите петна, отиде във фоайето и се обърна към Дядо Коледа: — Ти накъде си?
Дядо Коледа сви рамене.
— Не зная. Може би ще ми е интересно да видя дали има някакви религиозни ценности за крадене на Тундра.
Найтхоук го погледна изненадано.