— Харесваш ми — продължи Дядо Коледа. — А Маркиза никога не ми е бил симпатичен. Ние, крадците, трябва да си помагаме, не да се изнудваме, когато спрем за малко гориво.
— Полицейските кораби са по петите ти — отбеляза Найтхоук. — Имаш само няколко часа преднина.
— Ще прехвърля целия си товар на твоя кораб — усмихна се Дядо Коледа. — Извънземното приятелче е мъртво, така че едва ли ще намеря някой да ми зареди реактора в следващия един час. Да правят с кораба ми каквото искат.
— Не желая да нося отговорност за плячката ти — каза Найтхоук.
— Никой не те кара — изръмжа Дядо Коледа. — Още повече няма да ми бъде и приятно. — Той се размърда нервно. — Нямаме време. Мога ли да използвам кораба ти или не?
Найтхоук помисли и кимна.
— Ще взема и Кълбото.
— И с право. Проклетото нещо е по-ефикасно от повечето оръжия, за които мога да се сетя.
— Ще ми се да знаех с какво се храни — питаше се Найтхоук, докато излизаше през входната врата на хотела. — Щях да му взема храна.
— Като че ли няма уста — отбеляза Дядо Коледа. — Защо не приемем, че се храни чрез осмоза? Давай му да се търка в разни хубави неща и всичко ще е наред.
— Какво значи разни хубави неща?
— Например ти — предложи Дядо Коледа с усмивка.
— Моля?
— На други планети съм виждал животни, които нямат отвор за хранене. Срещал съм няколко вида. Хранят се чрез осмоза. Представи си, че това животинче убива по-малки животинки като им изсмуква жизнената енергия. Ти не усещаш нищо, защото си много по-голям от него, но то се храни от твоята енергия, щом огладнее и за да си хапва и занапред, убива враговете ти.
— Може и да си прав — каза Найтхоук, докато гледаше Кълбото. — Но повече ми харесваше като си мислех, че ме защитава, защото ме обича.
— Може би те обича. Аз само предположих.
— Чудя се дали ще се качи с мен на кораба — запита се Найтхоук. — Може да реши, че предпочита да остане тук.
— Невъзможно.
— Защо?
— Ако все още бях свещеник, щях да кажа, че Свещеното кълбо — особено с това име — е знак от Бога.
— Знак?
— Че си закрилян. Ако Бог не ти беше изпратил извънземно животно, което не може да мисли, не може да се храни, но въпреки всичко е решило да се залепи за теб, щеше да умреш в хотела. Това означава, че Бог има други планове за теб.
— Например да убия Маркиза?
— Кой знае?
„Или да прекарам целия си живот с Перлата от Маракайбо?“
— Ти си свещеникът — каза Найтхоук. — Как ще разбера, когато изпълня това, което Бог ми е предвидил?
— Лесно — отговори Дядо Коледа. — Щом изпълниш онова, което трябва, малката пухкава топка ще спре да те закриля.
Сякаш за да покаже, че още не е готово да се раздели с Найтхоук, Свещеното кълбо замърка по-силно и скочи отново на рамото му.
Четиринадесета глава
Гущера Малой вдигна поглед от пасианса си и видя Найтхоук и Дядо Коледа, които се приближаваха към него.
— Добре дошъл отново — каза дребосъкът със змийска кожа. — Кой е приятелят ти?
— Казвай ми Крис — обади се Дядо Коледа.
Малой изведнъж се втренчи в Свещеното кълбо.
— Знаеш ли, че те преследва нещо кръгло и жълто?
— Да.
— Предполагам, че е живо, но не виждам да има очи, уши или нещо подобно.
— Живо е — отвърна Найтхоук. — Къде е Маркиза?
— Късничко е — отвърна Малой. — Мисля, че двамата с Перлата са си легнали.
Найтхоук се раздразни, но не отговори.
— Ами, аз мисля да пийна нещо — каза Дядо Коледа. — Имаш ли нещо против да седнем при теб?
— Питай него — Малой посочи Найтхоук. — Той е шефът.
— Сядай — каза Найтхоук като дръпна един стол и седна. Свещеното кълбо изчурулика весело и скочи на рамото му, където се зае да мърка силно.
— Какво по дяволите е това нещо? — попита Малой.
— Просто домашен любимец.
— Изглежда безобидно — Дядо Коледа едва сдържа усмивката си.
— Абсолютно безобидно — каза Найтхоук.
Малой го изгледа подозрително и сви рамене.
— Кога ще можем да се срещнем с Маркиза? — попита Дядо Коледа.
— Познаваш ли го, Крис? — попита Малой.
— Получих вести от него — отвърна Дядо Коледа. — Бих искал да се срещнем. И си мисля, че чувствата ни са взаимни.
— Ами, обикновено след като дамата му заспи, идва да изпие едно нощно питие — каза Малой. — Навъртай се наоколо и сигурно ще се натъкнеш на него или той на тебе.
— Чудесно — усмихна се Дядо Коледа.
— Може би ще иска ти да му докладваш — добави Гущера, обръщайки се към Найтхоук. — Всичко наред ли беше?
— Може и така да се каже.
— Взе ли парите или се наложи да го убиеш?