Дядо Коледа влезе в казиното, забеляза го и тръгна към него. Той погледна отегчено към танцуващото, полуголо момиче със синята кожа, поръча си едно питие и се обърна към Джеф.
— Затвори си устата — каза той. — Може да влезе нещо, човек никога не знае.
— Млъкни — сопна се Найтхоук, без да откъсва очи от момичето върху платформата.
— Просто се опитвам да бъда полезен — Дядо Коледа сви рамене. Кимна за поздрав към Малой, изчака, докато му сервират питието, отпи една глътка и се протегна да погали Кълбото. То го остави да го докосне, но не показа интерес или удоволствие — нито замърка, нито се приближи към него.
Танцът свърши и Мелисанда изчезна зад сцената.
— Никога не ме прекъсвай, когато я гледам — каза Найтхоук, щом най-накрая се обърна към Дядо Коледа.
— Няма да изчезне, ако отделиш една секунда да кажеш „Здравей“ на някой приятел — отвърна Дядо Коледа и стана. — Ела в някое сепаре. По-удобно е, а аз съм стар човек с всевъзможни болежки.
Найтхоук и Малой взеха питиетата си и го последваха. Кълбото изчурулика два пъти, след което се тупна в пода и не след дълго ги настигна. Когато седнаха в сепарето, то застана на върха на ботуша на Найтхоук.
— Доста време прекарваш да я гледаш — отбеляза Дядо Коледа.
— Какво те интересува?
— Влюбен е — ухили се Малой.
— Някой от вас да има да каже нещо смислено? — попита Найтхоук раздразнено.
— В интерес на истината, аз имам — отвърна Дядо Коледа. — Знаеш ли, щеше да бъдеш незрял, дори ако беше на толкова години, на колкото изглеждаш, а случайно зная, че си доста по-млад.
— Карай по същество.
— Искам да кажа, приятелю, че си си загубил ума, понеже това ти е първата любов. Ще ти разкрия нещо, което няма да ти хареса, но повярвай ми: ще ти мине.
— Не искам да ми минава.
Малой се усмихна.
— Естествено.
— Виж, зная, че няма да ми повярваш — продължи Дядо Коледа, — но момичета като нея с лопата да ги ринеш. Във всеки град има сто такива.
— Никъде няма друга като нея! — сопна се Найтхоук.
— Тя е боклук, хлапе — и ще ти докара само проблеми.
— Мери си думите — отвърна Найтхоук застрашително. — Може да си ми приятел, но всичко си има граници, дори това, което приятелите ми могат да говорят за нея.
— Послушай го — настоя Малой като се наслаждаваше на смущението на Найтхоук. — Още не си го осъзнал, но има много жени, които изглеждат още по-добре.
— А и на тази не може да й се има доверие.
— Какво искаш да кажеш — не може да й се има доверие?
— Знам ги жените като нея — прехласват се по силата така, както ти се прехласваш по едно хубаво момиче.
— Затова ще докажа, че съм по-силен от него.
— Не разбираш. Имах предвид сила като власт, не като физическа мощ. Ако не беше Маркиза, щеше да е някой милионер или политик. Никога няма да се хване с аутсайдер като теб или мен.
— Грешиш — упорстваше Найтхоук. — Мога да я накарам да ме обича.
— Как? Като убиеш защитника й ли?
— О, това много би й харесало — каза Малой саркастично.
— Ако й трябва защитник, аз мога да го правя по-добре от него.
— От престъпниците, да. От икономическите затруднения — съмнявам се. — Дядо Коледа замълча. — Забрави я, Джеферсън. Тя е и винаги ще бъде проблем. Повярвай ми; аз не съм пристрастен в преценката си.
— Ти не разбираш — каза Найтхоук. — Аз я обичам.
— Жив си от четири месеца и вече си намерил единствената жена в галактиката, която можеш да обичаш? — ухили се Малой.
— Това не ти ли звучи малко невероятно, дори на теб? — добави Дядо Коледа.
— Тя е всичко, което искам.
— Зная. Просто ти намеквам, че може би ти не си това, което тя иска.
— Какво изобщо разбирате вие двамата? — погледна ги Найтхоук. — Той е един отвратителен дребен изрод, а ти си сбръчкан старец! Кога изобщо сте обичали някого?
— Мислиш, че да си стар, побелял и сбръчкан означава, че вече не се влюбваш? — попита Дядо Коледа с усмивка. — Това, че вече не се харесвам на двадесетгодишните дами не означава, че те не ми харесват. — Той се замисли. — Но ако с възрастта си помъдрял поне малко, осъзнаваш, че има огромна разлика между това да ги желаеш, което е приемливо, и това да ги обичаш, което трябва да се прави с много разум и предпазливост. Особено когато имаш толкова врагове като мен или колкото ще имаш ти, ако доживееш моите години.
— Затова ли би толкова път от онзи хотел дотук, да ми изнесеш лекция за жените?
— Не, помислих си, че очевидно се нуждаеш от такава — каза Дядо Коледа, след което погледа Малой. — Мисля, че е време да обсъдим следващия ни ход.