Найтхоук се обърна към Гущера:
— Отиди на бара и пий едно за моя сметка.
— По дяволите! — сопна се Малой. — Писна ми всички да се опитват да се отърват от мен!
— Имам да обсъждам делови въпроси с Дядо Коледа — каза Найтхоук.
— Мислиш, че мястото не се подслушва непрекъснато и че няма камери? — попита Малой. — Или че не се прави постоянно запис на всичко, което казваш и правиш, за да може Маркиза да го прегледа и изслуша по-късно?
— Изчезвай!
— Голям приятел си, няма що! — промърмори Малой.
Найтхоук го изгледа студено.
— Вече не си под моя защита. От този момент нататък нямаме никакви дългове един към друг.
— Голяма работа! Връща ми живота. Алелуя. — Малой го изгледа свирепо. — Не искам да ми връщаш проклетия живот! Докато принадлежеше на теб, хората не ме закачаха и не можеха да ме убиват. Ако се разчуе, че вече не съм ти задължен, продължителността на живота ми ще е към три часа в най-добрия случай.
— Просто се махни — каза Найтхоук. — Заболя ме главата от оплетените ти разсъждения.
— Оставам ли под твоя защита? — настоя Малой, без да помръдне.
— Както искаш.
— Така искам.
— Добре — каза Найтхоук. — А сега да те няма.
— Но ако ти принадлежа, не трябва да имаш никакви тайни от мен.
Найтхоук извади един пистолет и го насочи към люспестия нос на Малой.
— Виждаш ли? — извика Малой обвинително. — Виждаш ли? Знаех си, че си ме заменил с Кълбото!
— Кълбото винаги си държи устата затворена и не ми дава съвети, които не съм искал — каза Найтхоук. — Нещо, което не мога да кажа за един дребен комарджия като теб.
— Добре, тръгвам си, тръгвам си! — промърмори Малой горчиво. — Но един ден ще съжаляваш, че не си бил по-добър с мен.
— Аз ти спасих живота — отговори Найтхоук. — Колко по-добър трябва да бъда?
— Ще видиш — промърмори Малой и тръгна наперено към бара.
— Прав е, да знаеш — обади се Дядо Коледа.
— Искаше да забравя за нея — каза Найтхоук раздразнено. — Сега се опитваш да ме накараш да се отнасям добре с него ли?
— Не — отговори Дядо Коледа. — Имам предвид, че най-вероятно е прав, че казиното е под наблюдение.
— Искаш ли да поговорим отвън?
Дядо Коледа помисли малко и поклати глава.
— Не. Струва ми се, че всичко, което имаме да си говорим, може да се каже пред Маркиза.
— Добре тогава. Казвай!
— Трябва сериозно да обсъдим бъдещето, Джеферсън — започна възрастният мъж.
— Нали вече го обсъдихме на връщане от Аладин.
— Това беше преди, сега трябва отново да поговорим.
— Какво се е променило? — попита Найтхоук.
— Имам лошо предчувствие — отвърна Дядо Коледа. — Маркиза ти прости прекалено лесно, че не си изпълнил мисията.
— Но аз те доведох — каза Найтхоук. — Това беше по-добрият вариант.
— Зная, че животът е пред теб, но повярвай ми: престъпниците живеят за мига. Може да иска да се договори с мен, но не е логично да не се опита да вземе златото и картините на Морита. Това не е типично за такъв влиятелен престъпник като него. Логично е аз да искам да се договоря с него, но не и той да желае да се договори с мен.
— Нали си защитил товара?
— Това е другото съмнително нещо — продължи Дядо Коледа. — Той не може да се задържи на власт, ако позволява хората да си играят така с авторитета му. По този начин всичките му служители ще започнат да блокират плячката си, като поставят взривове и преговарят за нови условия с него. Аз никога не бих допуснал това; той също не може да го допусне.
— Но се съгласи.
— Точно това ме притеснява.
— Какъв му е мотивът според теб?
— Не мога да разбера. Зная само, че няма нищо общо с мен.
— Защо не? — попита Найтхоук.
— Защото моят план беше начертан преди да го срещна и не съм го променил и на йота.
— Ако няма нищо общо с теб, тогава с кого…?
— С теб, разбира се — отсече Дядо Коледа. — Ти не се подчиняваш на заповедите му и ако не си убил шпионина му, то най-малкото не си се постарал да го спасиш. Така че трябва да си задам въпроса: Защо си все още жив? Той не се страхува от теб; човек като Маркиза може да те премахне за секунда. Не е човеколюбив, защото човеколюбието е абсолютно чуждо на такъв като него. Не ти е простил нарушението; реши да го игнорира. Защо? Защо един четиримесечен клониран мъж изведнъж става най-довереният му човек?
Найтхоук се замисли над думите на възрастния мъж.
— Не зная — призна той накрая.
— Аз също — каза Дядо Коледа. — Но би трябвало да има някаква причина. — Той замълча. — Защо си тук?
— Казах ти.
— Добре. Това е част от някаква мисия. Кой те изпрати тук?