На каква честота? — Найтхоук мърдаше устни без глас.
Дядо Коледа направи знак „4748“ с пръсти.
— Добре — Найтхоук нагласи честотата. — Чуваш ли ме?
— Да. И никой друг не може да те чуе.
— Чакай да проверя — каза Найтхоук. — Моето радио е доста сложна машинка. Продължавай да говориш, без да казваш нищо важно.
— Прелестно утро — започна Дядо Коледа. — Напомня ми на зимите в моя роден край, когато бях малък.
— Достатъчно — прекъсна го Найтхоук, докато сканираше една схема в радио-системата си. — Никой не ни подслушва.
— Всъщност — продължи Дядо Коледа, — израснах на една красива селска планета, с полюшващи се поля мутирало жито, обширни докъдето ти виждат очите. Мразя снега.
— Ако си ме извел да ми разказваш детството си, връщам се на топло — прекъсна го Найтхоук.
— Всъщност доведох те тук да си поговорим за полковник Джеймс Ернандес.
— Ернандес? — повтори Найтхоук. — Каква е тази тайнственост? Преди три дни нямаше нищо против да те подслушват.
— Това беше преди, сега е друго.
— Какво общо има Ернандес?
— Повече, отколкото можеш да си представиш — отговори Дядо Коледа. — Защо мислиш, те е пратил тук?
— Да разбера кой е убил президента Трилейни и да раздам правосъдие по един или друг начин.
— Глупости!
— Така ли? Защо мислиш, че са глупости?
— Той знае кой е убил Трилейни — каза Дядо Коледа, докато вървяха бавно по замръзналата земя на Клондайк.
— Добре тогава — погледна го Найтхоук. — Кой е убиецът на Трилейни?
— Маркиза, разбира се.
— Това са догадки.
— Аз не правя догадки, хлапе. Казвам ти, че си тук, за да убиеш Маркиза.
Найтхоук го гледаше безмълвно.
— Преди да продължим, защо не ми обясниш откъде си толкова сигурен?
— Направих това, което самият ти би свършил, ако имаше малко повече опит — отговори Дядо Коледа. — Преди два дни платих доста голяма сума, за да вържа компютъра си за контролния компютър на Делурос VIII.
— И?
— Поръчах всичката налична информация за Маркиз Куинсбъри. Отне ми толкова време понеже нямах холография или отпечатък от ретината и до снощи работех само с възможности. След това успях да взема една бирена халба, по която бяха останали отпечатъци от пръстите му.
— И какво каза контролният компютър? — попита Найтхоук.
— Истинското му име е Алберто да Силва. Имал е още няколко имена преди да се кръсти Маркиз.
— Чудесно. Имал е други имена. И какво от това?
— Имал е други професии — каза Дядо Коледа. — Последната му служба е била независим наемник за полковник Джеймс Ернандес.
— Независим наемник?
— Убивал е враговете на Ернандес като в замяна на това той си е затварял очите, когато Маркиза е крадял на Солио II.
Найтхоук се намръщи.
— Няма логика. Ако Ернандес го е наел да убие Трилейни, защо ще иска да го убия?
— Тук вече нямаме факти, а теории — каза Дядо Коледа. — Но не бързай, има логика.
— Продължавай — махна с ръка Найтхоук.
Дядо Коледа го погледна и въздъхна.
— Ами ако някой е видял Маркиза да стреля? Който и да е бил той, със сигурност е един от важните хора на Солио II — не забравяй, че макар Трилейни да е убит в операта, той е бил там да помири враждуващи фракции от неговата партия — и, разбира се, този важен човек незабавно е взел мерки да се предпази. Вероятно е наел бодигардове и е програмирал компютъра си да информира всички новинарски агенции за истината, ако нещо се случи с него.
— Добре — каза Найтхоук. — Дотук звучи правдоподобно. Нататък?
— След като нашият човек се е почувствал в безопасност, той се е свързал с Ернандес и е казал: „Този, който уби Трилейни, беше от твоите хора. Мисля, че се готвиш да завземеш властта на Солио II.“ Ернандес отрича, разбира се; какво друго, по дяволите, може да направи?
— Интересно — промърмори Найтхоук. — Продължавай!
— … Нашият човек е казал на Ернандес: „Докажи ми, че си невинен. Предай Маркиза и ще ти повярвам; в противен случай и двамата сте виновни за убийството.“ А може би му е дал краен срок: шест стандартни месеца, една година, няма значение. Сега, Ернандес не може просто да привика Маркиза и да го застреля. Той си има репутация; ако го предаде прекалено лесно, подозренията няма да паднат от Ернандес. Затова наема човек да го залови срещу възнаграждение. И не кой да е, а най-добрият наемник, който някога е съществувал.
— Има много добри наемници в Границата — прекъсна го Найтхоук. — Защо мен?
— Защото може да разчита на теб да убиеш Маркиза, не да го предадеш.