— Но…
— Спомни си срещата с Ернандес — махна с ръка Дядо Коледа. — Обзалагам се, че ти е казал да гръмнеш Маркиза на секундата като го видиш.
— Нещо такова — призна Найтхоук неохотно.
— Виждаш ли? — поклати глава възрастният мъж. — Изрично е поискал теб, защото, за разлика от оригинала, нямаш никакъв опит. Ти не различаваш нюансите. Не разбираш задните мисли. Никога нямаше да прозреш така нещата. Единственото, което умееш, е да убиваш, и точно на това е разчитал Ернандес.
— Но рано или късно щях да разбера каква е работата — отговори Найтхоук, — и тогава щях да стана толкова опасен за Ернандес, колкото е и Маркиза.
— Вероятно смята, че хората на Маркиза ще те убият преди да си напуснал планетата, след като свършиш поръчката. И съм сигурен, че е превърнал офиса си в смъртен капан, в случай че успееш да се измъкнеш и да се върнеш там. — Дядо Коледа направи дълга пауза, след което сви рамене. — Без съмнение планира да умреш тук или на Солио. Ако не…
Изречението остана недовършено.
— Ако не, смята, че ще ме „обезвредят“ на Делурос?
— Ти си съвършената машина за убиване, хлапе — каза Дядо Коледа — и щом си свършиш работата, не си притрябвал на никого. Така че ще бъдеш прекалено опасен, за да живееш.
Найтхоук стоеше безмълвен и неподвижен и обмисляше думите на възрастния мъж.
— Да, логично е — отвърна той със студен, равен глас.
— Това е предположение — каза Дядо Коледа. — Може би онези на Делурос ще ти постелят пътека от цветя и ще те пратят на други мисии. Има и възможност Маркиза да не е дръпнал спусъка. Може да греша за всичко, но не ме напуска чувството, че все пак съм прав.
Найтхоук едва потисна гнева, който се надигна в него при мисълта, че го използват. Лицето му беше напълно безизразно — маската, която бе носил оригиналният Перфектен убиец преди сто години.
— Прав си — каза той най-накрая.
— Тогава стигаме до въпроса: Какво ще правим сега?
— Ти си големият мислител — отговори Найтхоук. — Ти какво ще кажеш?
— Каквото казах и по-рано: Всички отиваме на Делурос VIII. Аз ще обера няколко църкви, ти ще убиеш оригиналния Перфектен убиец, а Маркиза… е, това още го обмислям.
— Имам идея.
— Да чуем — каза възрастния мъж.
— Ами ако в Разузнаването на Олигархията има някой, който знае, че Маркиза е убиецът, някой, на когото Ернандес се е доверил. Не е ли логично Маркиза да иска да се отърве от човек, който може да го натопи?
— Ще трябва да се убеди, че той все още не е казал на никого — отвърна Дядо Коледа. — Дори Маркиза не би се хванал да затрие цялото Разузнаване. — Той замълча. — И все пак, защо би повярвал на това?
— Защото едно сладкодумно старче като теб би трябвало да съумее да го убеди в почти всичко — Найтхоук гледаше възрастния човек и обмисляше аргументите си. — Например, аз се бих с него в деня, когато пристигнах и бяхме наравно; на този етап мога да го победя и той го знае. От теб се иска да го убедиш, че щом убия Перфектния убиец, ще съм свободен и изобщо няма да ми пука какво ще стане с него или с Ернандес. Междувременно, намери някое име от Делурос VIII — истинско или измислено, няма значение — и го убеди, че ако убие този човек, няма да има повече никаква връзка между него и Ернандес в никой от файловете на Олигархията.
Дядо Коледа наведе замислено глава, след което отново погледна Найтхоук.
— Знаеш ли, идеята съвсем не е лоша — отвърна той. — Ще станеш ужасно опасен, ако те оставят да живееш още двадесет години. — Той повдигна рамене. — Не се учудвам, че все още се носят легенди за Перфектния убиец.
— Не искам и да чуя за него — раздразни се Найтхоук. — Той е просто един замразен старец, който никога няма да се събуди.
— Той е ти и ти си той, независимо дали ти харесва или не — каза Дядо Коледа.
— Не ми харесва — отсече Найтхоук. — И ако го кажеш още веднъж, ще съжаляваш.
— Много си докачлив за четиримесечен — промърмори Дядо Коледа.
— Не забравяй какво ти казах!
— Няма — промърмори възрастният мъж. — Но понякога ми е много тежко да съм ти приятел.
— Още по-тежко ще ти е, ако си ми враг.
— Да се надяваме. — Дядо Коледа се обърна към казиното. — Ще се връщаме ли или имаш да кажеш още нещо, което Маркиза да не чуе?
— Не, мисля, че това беше всичко. — Изведнъж Найтхоук се закова на място. — Трябва да обсъдим още нещо!
— Така ли?
Найтхоук кимна.
— Маркиза ще ни позволи да тръгнем и ние ще го убедим да дойде с нас. Но…
— Но какво?
— След като ти обереш твоите църкви и аз убия Перфектния убиец, какво ще правим с него?
— Ами, като че ли зависи от теб, нали? — каза Дядо Коледа.