Киношита се усмихна.
— Прав си, разбира се. Грешката е моя.
„Е, паметта ти — или чиято и памет да носиш — работи безпогрешно, нещастен двойнико.“
Чуждоземният сервитьор се върна с питиетата. Найтхоук гледаше своето подозрително.
— Хубаво е — увери го Киношита.
— Зелено е — отвърна той.
— Имай ми доверие, Джеф — каза Киношита. — Много ще ти хареса.
Найтхоук се пресегна за едната чаша, поднесе я бавно към устните си и отпи глътка.
— Канела — каза той най-накрая. — И Борилиянски ром. И нещо друго, което не мога да определя.
— Това е един плод, който се отглежда на Нова Кения. Не прилича много на портокал или мандарина, но спада към цитрусовите плодове — е, доколкото може да се оприличи един извънземен плод, все пак. Изчакват го да ферментира, преработват го и го бутилират.
— Хубаво е — каза Найтхоук след като отпи още една глътка. — Харесва ми.
„Разбира се, че ти харесва. Истинският Перфектен убиец беше направо пристрастен към тези неща.“
Найтхоук изпи чашата си до дъно и погледна към спътника си на другия край на масата.
— Утре ще излизаме ли? — попита той.
— Не, не мисля. Искахме да видим колко си добър с оръжията след един месец тренировки. Вече видяхме.
— Жалко — каза Найтхоук. — Беше забавно.
— Смяташ, че да те нападне Демонска котка е забавно?
— Е, със сигурност не е опасно — отвърна Найтхоук. — Не и когато имам пушка в ръцете си.
— Препараторът вероятно ще се съгласи с теб — отбеляза Киношита.
— Моля?
— Когато внесох вътре труповете, той каза, че не си ги застрелял в очите, за да не повредиш главите; застрелял си ги право в зеницата.
— Нали ми каза, че е просто като да посочиш нещо с пръст.
— Излъгах — каза Киношита. — Но ти като че ли го превърна в истина.
Лицето на Найтхоук грейна в очарователна усмивка.
— Така ли се получи?
— Да — кимна Киношита.
— Да му се не види! — развесели се младежът. — Това си заслужава още едно питие! — След като поръча още две Прашни уличници той това се обърна към Киношита: — Е, какво ще правим сега?
— Нищо — каза Киношита. — Днес завършваш обучението си.
— Не беше кой знае какво изпитание — сви рамене Найтхоук.
„Още нищо не е започнало“, помисли си Киношита, но на глас каза:
— Ще останеш изненадан като разбереш колко много хора са били убити от Демонски котки. Имаше по-малко от половин секунда, за да се прицелиш и стреляш, да знаеш.
— Ти искаше да ловуваме в непроходимите храсталаци — отбеляза Найтхоук.
— Трябваше да изпитам реакциите ти при суровите полеви условия — каза Киношита.
— Често ли правиш това?
— Кое? Да влизам в гъсталака и да преследвам Демонски котки? Не, слава Богу.
— Имах предвид да учиш мъже да се бият?
— Ти си първият.
— Тогава с какво се занимаваш?
— По малко от това, по малко от онова — отвърна уклончиво Киношита.
— Бил ли си някога човек на реда или наемник? — настояваше Найтхоук.
— И двете.
— А войник?
— Преди много време.
— Ами извън закона? — попита Найтхоук.
— Предавам се — каза Киношита. — Какво извън закона?
— Бил ли си извън закона?
— Зависи кого ще попиташ — отговори Киношита. — Никой съд не ме е осъдил за нищо.
— Как стана така, че започна да работиш за Маркус Динисен?
— Той има много пари за харчене. Аз имам нужда от много пари. Съвсем естествено е, че сме се събрали.
— Кога приключва твоята работа?
Киношита се загледа в главата на един Огнен гущер, чиито невиждащи очи също бяха насочени към него.
— Скоро.
Младият човек се намръщи недоволно.
— Колко скоро?
Киношита въздъхна.
— Ами, може да дойда с теб до Границата за седмица-две, докато се установиш, но след това само бих ти пречил. Човекът, когото издирваш, едва ли ще дойде да ти се представи. Имаш много работа и колкото по-скоро започнеш, толкова по-добре. — Киношита отпи от питието си. — Границата е толкова пуста, колкото е пренаселена Олигархията. Почти невъзможно е да убегнеш на всички там. Те отдалеч виждат кой идва.
— Мен изобщо няма да ме забележат — отсече Найтхоук. — Ще пътувам с кораб, после ще се приземя.
— Казах го образно. — Найтхоук не изглеждаше много убеден. — Виж — продължи Киношита, — оказах се прав за питиетата. Повярвай ми, и за това съм прав. Само ще ти преча.
— Ако аз съм човекът, който се налага да свърши мръсната работа, би трябвало да мога да вземам някои решения.
— Щом тръгнеш на мисията си сам, ти ще вземаш всичките решения — увери го Киношита.
— В такъв случай би трябвало аз да реша дали да продължа сам или не.