— Какво, по дяволите, става тук?
Само след секунда той се показа от кабината си, спря рязко и прецени ситуацията, щом видя Мелисанда.
— Не си имала много време да се облечеш, а? — каза той саркастично.
— Излязох само да си взема кафе — усмихна се тя.
— Кухня, сервирай две кафета — поръча възрастният човек. Появиха се две чаши черно кафе. Перлата от Маракайбо се обърна към Найтхоук и сви безпомощно рамене, при което кърпата едва не се смъкна.
— Е, колко съм спал? — попита Дядо Коледа.
— Може би четири-пет часа.
— Жалко, че не поспах още час — каза той. — Можеше да постигнеш някакъв напредък с дамата.
— Няма начин — отговори Мелисанда. — Аз съм напълно вярна на Маркиза.
— А аз съм прероденият Рамзес II — каза Дядо Коледа.
Мелисанда се обърна към Найтхоук.
— Нима ще му позволиш да ми говори така?
— Ти си напълно вярна на Маркиза — каза Найтхоук. — Нека той да защитава честта ти.
— За какъв се имаш — някакъв си скапан герой — изсумтя презрително тя.
Внезапно Маркиза подаде глава в коридора и погледна към кухнята.
— Какво става?
— Нищо — каза тя. — Говорим си.
— Събудихте ме.
— Не сме искали. Легни си пак.
— Връщай се в леглото! — изръмжа той. — Не обичам да спя сам.
— Както кажеш.
— Така казвам — отговори Маркиза.
Тя стана, защипа кърпата си и се обърна към Найтхоук.
— Може би ще довършим разговора по-късно.
— Може би — каза той безучастно.
— Идвай веднага — отсече Маркиза и се прибра в кабината, а тя го последва след няколко секунди.
— Млад си още, та да имаш предсмъртно желание — каза Дядо Коледа, докато вратата на кабината се затваряше с плъзгане. — Надявам се, че онова, което ставаше тук, не е това, което си мисля.
— Не искам да говоря.
— Обзалагам се, че не искаш — каза възрастният мъж. — Чудя се колко ли малки животинки е измъчвала до смърт като е била дете.
— Млъквай!
— Както искаш — каза Дядо Коледа и отпи глътка от кафето си. — Колко време има още до Олигархията?
Найтхоук погледна един екран.
— Навлязохме преди около пет часа.
— И кога ще стигнем до системата на Делурос?
— При тази скорост, може би след тридесет часа.
— Още тридесет часа — каза замислено Дядо Коледа. — Прекалено много време да не стане някое убийство заради нея.
— Не искам да говорим за нея — каза Найтхоук застрашително.
— Още ли имаме опашка?
— Малой? Да, още е там на няколко милиона километра.
— Звучи много, но като се замислиш че е, колко — десет секунди?
— Малко по-малко.
— Искаш ли да поспиш? — попита Дядо Коледа. — Мога да наглеждам нещата тук.
Найтхоук поклати глава.
— От доста време не си спал — продължи Дядо Коледа. — Искам рефлексите ти да са сто процента като стигнем там. Наспи се.
— Как мога да спя като зная, че тя е в леглото с него на по-малко от пет метра? — попита Найтхоук с раздразнение.
— Ето какво било — изсумтя Дядо Коледа. — Мислиш, че ако останеш тук в контролното отделение, може би той няма повече да прави секс с нея?
— Те не правят секс, а спят — каза Найтхоук. — Или поне той спи.
— Но и това не ти харесва, така ли?
— Не — отвърна Найтхоук.
— Ами, щом е така — продължи Дядо Коледа, — имам едно предложение.
— Така ли?
— Няма да ти хареса, но е доста разумно.
— Да чуем.
— Това момиче ти е завъртяло главата, синко — каза Дядо Коледа. — Направо те побърква. Не можеш да мислиш за нищо друго, а това е смъртоносно.
— Искаш да убия Маркиза?
— Не можеш да го убиеш… все още — сопна се възрастният мъж. — Не забравяй първоначалната си мисия: той трябва да ти каже кой е убиецът.
— Тогава какво предлагаш?
— Убий нея.
— Луд ли си? — извика Найтхоук.
— Ни най-малко — каза Дядо Коледа. — Всеки път, щом Маркиза реши да дремне или си обърне гърба, тя те съблазнява и те дразни. Не се опитвай да отричаш; не съм сляп. Ако не я убиеш, тя ще ви предизвика да се сбиете преди да си готов за това.
— Но целта на това пътуване беше да убия Маркиза, за да мога да бъда с нея — възпротиви се Найтхоук.
— Не си заслужава да бъдеш с нея, синко — каза възрастният мъж. — Нека аз да си обирам църквите, докато ти убиваш Перфектния убиец, след което и двамата да зарежем всичко и да се оттеглим някъде, където нито добрите, нито лошите ще могат да ни намерят.
— Звучи чудесно.
— Разбрахме ли се?
— Ще стане, щом убия Маркиза — каза Найтхоук. — Ще вземем Мелисанда с нас.
Възрастният мъж въздъхна дълбоко, но не каза нищо.