— Не. Ще измисля някаква история, за да ме пуснат при него, предполагам.
— Едва ли си първият човек, който някога е искал да го убие — предположи Дядо Коледа. — Сигурно вече е чувал почти всички възможни истории — или той, или подчинените му.
— Е, ако стане напечено, просто ще застрелям всички по пътя си на влизане и на излизане — каза Найтхоук като сви рамене.
— Просто така? — попита възрастният мъж и щракна с пръсти.
— Защо не? Убих Маркиза, нали?
— А ако налетиш на някой по-добър?
— Ако някой е по-добър от Маркиза, няма да работи за жълти стотинки като охрана — отговори Найтхоук. — Вместо това ще се е установил някъде в Границата и ще владее десетина планети.
— Ами, помисли си: пистолетът, който носиш, няма заглушител. При първия изстрел ще дотърчат всички, които са били в радиус от половин километър.
— Ще има само един изстрел — отговори Найтхоук. — Повече не са ми нужни.
— Един, пет, десет — ще се вдигне шум.
— Ернандес носи лазерен пистолет. Преди моят да е гръмнал, ще взема неговото оръжие, а то е безшумно като се изключи тихото бръмчене. Ако никой не чуе втори изстрел, ще си помислят, че първият е бил нещо друго.
— Ти така се надяваш.
— Всъщност, не ми пука много-много. Ако работят за Ернандес или само докоснат моята Мелисанда, значи искам да ги убия.
— Е, аз, обаче, бих се чувствал много по-сигурен, ако имаше друг начин да влезеш при него, вместо някаква жалка история и желанието да застреляш всички, които ти се изпречат на пътя — каза Дядо Коледа.
— Само кажи и ще кацнем на първата планета, за да те оставя.
— Не желая да си отивам, синко — възрази възрастният мъж. — Просто искам да бъдеш малко по-внимателен и предпазлив, за да оцелееш.
Найтхоук погледна към Солио II — зелено-синя планета, която се въртеше на предния екран.
— Тя е там в момента — каза той. — Колкото по-бързо стигнем, толкова по-скоро ще сме отново заедно.
— Синко — въздъхна Дядо Коледа, — не ми е приятно все да ти го повтарям, но тя не иска да сте заедно.
Найтхоук направи гримаса.
— Ще поиска — каза твърдо той.
Двадесет и седма глава
Кацнаха на единствения космодрум на Солио II, на около петнадесет километра от главния град на планетата, който също се казваше Солио. За разлика от много планети в Границата, Солио II беше достатъчно голяма и гъсто населена планета, за да има митница. Найтхоук и Дядо Коледа бяха разпределени на различни гишета и документите им минаха на проверка.
— Моля, подайте паспорта си тук, сър — поръча митническият компютър.
Найтхоук го мушна на указаното място.
— Благодаря. Моля, седнете!
Найтхоук седна срещу холографския екран.
— Име?
— Винс Ландис.
— В паспорта ви пише Винсент Ландис.
— Винс е съкратено от Винсент.
— Проверка… потвърдено. Родна планета?
— Силвърблу.
— В паспорта ви пише, че живеете на Аристотел.
— Да, сега живея там, но съм студент и жителството ми е временно. Постоянното ми жителство е при родителите ми на Силвърблу.
— Достоверност… прието. Възраст?
— Двадесет и една.
— Цел на посещението?
— Научно изследване.
— Каква е сферата на обучението ви?
— Както виждате — отговори Найтхоук, — специализирам шифри. Докторската ми дисертация се отнася за шифрите в охранителните системи по Вътрешната граница. Смятам да посетя няколко планети в Границата като разпитам органите на сигурността за употребата на шифри в ежедневната им работа.
— Къде ще отседнете по време на престоя си на Солио II?
— Нямам представа — каза Найтхоук. — Можете ли да ми препоръчате някой добър хотел?
— Ще добавя списък на хотелите и цената на стаите към визата ви — отвърна компютърът. — Ще декларирате ли някакво оръжие?
— Аз съм просто студент — усмихна се Найтхоук. — За какво ми е оръжие?
— Не отговорихте на въпроса.
— Не, нямам никакви оръжия.
— Имате ли някакви настоящи здравни проблеми?
— Не.
Машината му върна паспорта заедно с тридесетдневна виза и списък на хотелите.
— Преминахте митническата проверка, Винсент Ландис — съобщи компютърът. — Добре дошъл на Солио II.
— Благодаря.
Найтхоук стана и излезе от гишето. Дядо Коледа вече го чакаше.
— Как мина? — попита възрастният мъж.
— Без проблем. А ти?
— Всичко е наред.
— Тогава да тръгваме — Найтхоук се насочи към изхода и двамата се сляха с тълпата, която отиваше към въздушен автобус, с който стигнаха до града. Щом излязоха на една улица с много хотели, те слязоха.
— Сега какво ще правим? — попита Дядо Коледа.