Выбрать главу

Клер сега забеляза, че пердетата на прозорците откъм фасадата бяха отворени. Допреди петнайсет минути те бяха затворени. Тя беше сигурна.

Тогава значи са видели. Непременно всички до един са видели… всичко!

Гостите влезнаха и на вид бяха толкова любезни вкупом… Но глутница като тяхната не можеше да издържи така дълго и се разнесоха викове, вой, а острите им пронизващи очи проникваха навсякъде. Те бяха видели. Иначе защо Гладис щеше да пуска в ход любимите си остри нападки и да разпитва за Лари? Тогава Клер получи подтик да им покаже отчаяно дръзкото си, пренебрежително отношение към тях.

Да, мъжът й го няма тук. Той ще се върне утре, вероятно. Не, тя не е била сама тук. Нито за един миг. Прекарала е невероятно вълнуващо. Тя им се присмиваше. Защо не? Какво можеха да направят? Лари щеше да разбере истината, ако тя изобщо достигнеше до него, историята, която те смятаха, че са видели.

Но на тях не им бе до смях.

Тя четеше това в яростните очи на Гладис Клафърн, във фалшивите искри на гласа й, в желанието й да си тръгне веднага. Когато Клер се разделяше с тях, улови нечий шепот… някои откъслечни думи…

„… никога не съм виждала нищо подобно… толкова красив…“

И разбра кое й бе помогнало да ги накара да си хапят лактите от завист. Всяка жаба да си знае гьола — тя може да е по-хубава от Клер Белмон, по-внушителна и по-богата — но никоя, никоя не може да има толкова красив любовник!

А после си спомняше отново… отново… и отново, че Тони е машина и я полазваха тръпки.

„Иди си! Остави ме да живея!“ — проплака тя в празната стая и побегна към спалнята си. Плака през цялата нощ, а на сутринта току преди разсъмване, когато улиците бяха още пусти, пристигна една кола и откара Тони.

Лорънс Белмон влезе в офиса на доктор Калвин и почука на вратата поривисто. Завари я да разговаря с математика Питър Богърт, но не се разколеба от неговото присъствие:

— Клер ми каза, че корпорацията е платила за промените, които са направени в моята къща…

— Да — потвърди доктор Калвин. — Ние отпуснахме сумата за него като за ценна и необходима част от експеримента. При вашето ново назначение на длъжност помощник-инженер, мисля, че ще можете да я поддържате.

— Тревожа се не за нея. Предполагам, че със съгласието на Вашингтон за теста ние ще можем да си позволим наш собствен робот от поколението ТН — той се обърна колебливо, сякаш бе решил да си тръгва, но все така неуверено се върна отново.

— Е, господин Белмон? — подкани го доктор Калвин след кратка пауза.

— Недоумявам… — започна той. — Недоумявам какво се е случило. Тя… искам да кажа Клер… изглежда толкова различна. Не става дума само за вида й… макар че, честно казано, аз съм поразен — засмя се той нервно. — Това е тя! Но тя не е моята жена… не мога да го обясня.

— Защо трябва да се опитвате? Разочарован ли сте от тази промяна?

— Точно обратното. Но, виждате ли, едновременно с това е малко страшно…

— Аз не бих се притеснявала, господин Белмон. Вашата жена се справи много добре. Честно, аз не очаквах, че резултатът от експеримента ще е толкова богат. Ние знаем точно какви корекции трябва да бъдат направени в модела робот ТН, заслугата принадлежи изцяло на госпожа Белмон. Ако държите да съм съвсем пряма, мисля, че вашата жена има повече заслуги за вашето повишение, отколкото вие самият.

Лари се сепна видимо при тези думи.

— Е, ние сме едно семейство — промърмори той неуверено и излезе.

Сюзан Калвин го проследи с поглед:

— Мисля, че го заболя… надявам се да е така… Чете ли отчета на Тони, Питър?

— Много внимателно — каза Богърт. — Моделът ТН–3 няма ли нужда от промени?

— О, ти също ли мислиш така? — Калвин посрещна неговата реакция рязко. — Какви са основанията ти?

— Не е нужно да ги изреждам — намръщи се Богърт. — Ясно е като бял ден, че не можем да си позволим разпуснат робот, който върти любов със своята стопанка, ако нямаш нищо против каламбура.

— Любов! Питър, призлява ми като те слушам. Наистина ли не разбираш? Тази машина е длъжна да спазва Първия закон. Тя не може да допусне някое човешко същество да бъде наранено, а бедата се приближаваше към Клер Белмон заради нейната собствена неадекватност. Затова той й внуши своята любов, та коя жена няма да оцени комплимента, че е способна да разбуни страст в една машина… в една студена, бездушна машина. И той отвори пердетата онази вечер напълно съзнателно, за да гледат останалите и да й завиждат… без никакъв риск за семейството на Клер. Мисля, че Тони е постъпил много умно…