Минън запали двигателя, включи на скорост и потегли. Роби я насочи към някакъв порутен мотел, намиращ се на около осем километра от центъра. Паркираха отзад и я поведоха към стаята си.
Роби затвори вратата след себе си и заповяда на Минън да седне на леглото.
— Не знам защо правиш това, Роби — изстреля гневно тя. — Имай предвид, че си навличаш огромни неприятности, защото това си е чиста проба отвличане с употреба на оръжие!
Роби седна на близкия стол, без да дава вид, че е чул думите й. Опряла гръб на вратата, Рийл я държеше на мушка.
— Коя си ти, по дяволите? — изръмжа Минън.
— Много добре знаеш коя е — обади се Роби.
Минън се завъртя към него.
— Може би трябва да обърнеш внимание на факта, че шофираш, след като си пила — добави той. — Две бири плюс един шот текила. Подобно нарушение е достатъчно, за да си изгубиш работата.
— Шпионирал си ме, а?
— Не. Натъкнахме се на теб съвсем случайно. В момента се чувствам щастлив, защото ми предстои да играя на лотария.
— Майтап ли си правиш? — остро попита тя. — Нима не си даваш сметка какви ги вършиш? За такива нарушения се влиза в затвора!
— В онзи бар ли се срещна с Рой Уест? — попита той.
— Не съм се срещала с Уест в никакъв бар! За кратко време беше мой пациент и това е всичко! Мисля, че вече ти го казах.
— Имаш ли желание да промениш отговора си?
— Откъде накъде?
Роби извади от джоба си някаква снимка и я размаха.
— Един приятел от ФБР свали това от записите на охранителната камера пред банката.
На снимката се виждаха Рой Уест и Минън, които се качваха в колата й.
— Не съм извършила нищо нередно. Какво от това, че съм изпила едно питие с Рой Уест?
Роби съблече якето, нави ръкава на ризата си и оголи мястото с доскорошните шевове.
— Свалих ги сам — поясни той. — Също и тези на крака ми. Доста находчиво проследяващо устройство, монтирано под конците и оборудвано със собствено захранване. Джипиес локатор със сателитна връзка. Предполагам, че съм бил осветен не по-зле от Айфеловата кула нощем, агенцията наистина е стигнала далече в изкуството на проследяването.
— Ако тази е Джесика Рийл, би трябвало да я арестуваш, Роби — каза Минън и хвърли кос поглед към жената до вратата. — Или да я ликвидираш. Тя е врагът, а не аз.
— Кой ти нареди да ми пришиеш това нещо? — попита Роби. — Сам Кент ли?
Минън не реагира.
— Хауард Декър? — обади се Рийл.
Никаква реакция. Очите на Минън останаха заковани в насрещната стена.
— Значи е някой друг, доста по-високо в йерархията! — отсече Роби.
Този път Минън реагира. Леко потрепване, което обаче беше достатъчно.
Вероятно усетила, че се е издала, тя мрачно погледна Роби и поклати глава.
— Нямаш никакъв шанс.
— Тъкмо щях да кажа същото за теб — изръмжа Рийл и заби дулото на пистолета си в тила й.
— Нима ще я оставиш да ме убие? — проплака Минън, обръщайки се към Роби.
— Не знам, докторе — равнодушно отвърна той. — Някои хора се опитаха да убият нас. Защо ние да постъпваме по друг начин?
— Но… Но ти си един от нас!
— Един от нас? Вече не съм сигурен, че това означава нещо за мен.
— Моля те, Роби!
— Не знам какво да правя с теб, докторе. Не мога просто да те пусна.
— Няма да кажа на никого! — разплака се Минън. — Кълна се!
— Знам, знам — промърмори Роби, вдигна поглед към Рийл и попита: — Какво ще кажеш?
— Не я питай! — изпищя Минън. — Тя е луда! Тя е предателка!
— И тъй? — изгледа го Рийл, без да обръща внимание на писъците.
— Нямам нищо против.
— Неее! — отчаяно изпищя Минън.
Рийл притисна дулото в тила й и дръпна спусъка.
62
Преметнал през рамо тялото на Минън, Роби започна да се спуска в скривалището. Намираха се в хамбара на тайното му убежище. В далечния край на подземното помещение имаше нещо като килия, изработена с подръчни материали, които бяха достатъчно здрави за жена с физиката на Минън.
Тя вече започваше да се свестява от действието на стреличката с упойващо вещество.
Роби я положи върху нара. Край насрещната стена бяха струпани продукти, които щяха да й стигнат поне за две седмици. Дотогава вероятно те щяха да изпълнят задачата си. Или да загинат.
Заключи вратата на килията в момента, в който Минън бавно се надигна, разтривайки с длан тила си.
— Значи не й позволи да ме убие, а? — попита тя.
— Изобщо не сме имали подобни намерения.
— А защо?
— Със сигурност си корумпирана, но беше беззащитна.