— Как беше? — попита тя.
— Според мен започва да й просветва — отвърна той, след което с въздишка добави: — Не че това има някакво значение.
— За твое сведение докладвам, че останах само с една фалшива самоличност.
— Да се надяваме, че ще ти бъде достатъчна.
— А сега накъде?
— Искам да се свържа с една моя позната във ФБР. От нея получих снимките на Минън и Уест.
— Специален агент Никол Ванс?
— Откъде знаеш? — стрелна я с поглед Роби.
— В началото ти беше мой враг, а аз имам навика да проучвам враговете си.
— Какво още откри?
— Джули Гети — отвърна тя и извърна глава да го погледне. — Ядосан ли си?
— Не бих казал, че съм щастлив. Ами ако някой те е проследил?
— Някой следеше теб. А също така Ванс. И мен.
— Добре… Предлагам примирие по този въпрос. В момента се нуждаем от информация, която няма как да изровим сами.
— Не бъди толкова сигурен — поклати глава Рийл. — Колкото повече хора замесим, толкова по-големи стават възможностите за провал.
— Провалът ни дебне отвсякъде.
— Още едно доказателство, че съм права. Какво ни е нужно да знаем?
— Много неща.
— Откри ли нещо интересно в компютъра на Минън?
— Влязох в електронната й поща. Кореспондирала си е с много хора, повечето от тях гаджета, ако се съди по съдържанието на имейлите й. Това й поведение малко ме изненадва. Не я смятах за толкова напориста. По всяка вероятност Уест е бил един от тях, но вече го няма в пощата. — Очите му се спряха върху нещо на екрана. — Охо, това може да се окаже интересно…
— Какво?
— Дай ми секунда.
Той прочете още няколко имейла.
— За какво става въпрос, Роби?
— Шифровани послания от една дума. Напълно лишени от смисъл. „Да“, „не“, „сега“, „утре“… Ей такива неща.
— Кой е изпращачът?
— Адресът му не сочи към определен човек и вероятно няма да успеем да го проследим. Но всяко послание завършва с две букви, всеки път едни и същи, нещо като подпис. „Р. Л.“. Да ти говорят нещо?
Рийл помълча известно време, после кимна.
— Роджър Лисицата.
— Това е кодовото име на човека, изискал „бялата книга“ на Уест. Поне той твърдеше така. По онова време е бил най-малко три нива над него.
— Каза ли още нещо, което би могло да ни насочи към конкретна личност?
— За съжаление, това се случи малко преди да го приспя.
— Роджър Лисицата — замислено повтори Роби. — Странен прякор.
— И аз си помислих същото. Но му приляга, защото ни водеше за носа доста успешно. С какво смяташ, че може да ни помогне Ванс?
— Да локализираме Апокалипсиса, преди да се е случил.
— „Бялата книга“ е категорична — страна по страна, лидер по лидер. По едно и също време. Адски сложно е за координация, но същевременно и брутално ефикасно. Всичко е въпрос на тайминг.
— Но какви точно са детайлите? Ти така и не ми каза.
— Мишените са всички лидери на Г-8 без президента на САЩ. В един и същ ден в един и същ час. Абсолютно съгласуван перфектен удар чрез споделяне на разузнавателна информация и купуване на необходимите вътрешни ресурси. Очаква се всички тези хора да бъдат убити. И да последва пълен хаос в цивилизования свят. Документът описва в детайли какви ходове трябва да предприемат участниците в удара, за да затвърдят своето предимство.
— Добре, но кои са тези участници?
— Уест е посочил най-различни хора. Не е изненадващо, че сред тях преобладават ислямски фундаменталисти. Направил си е труда да изброи отделни щурмови групи от „Ал Кайда“, талибаните и „Хамас“. Трябва да призная, че го е замислил много добре.
— А защо без президента на САЩ? — попита Роби.
— Вероятно защото ЦРУ не е искало да плаща на служителите си, за да обмислят начини за ефективно отстраняване на държавния глава. Ако такова нещо се разчуе, с Лангли и неговите шефове ще бъде свършено.
— А каква е била целта на подобна атака поне според Уест?
— Вакуум във властта в цивилизованите страни. Хаос на финансовите пазари, бунтове и въстания по целия свят. Нещо като Единайсети септември, но напомпан със стероиди.
— А защо ни е била нужна „бяла книга“, за да кажем на хората как да го направят?
— Вероятно не са допускали, че подобен документ може да влезе в обращение. А може би са искали да проверят начините за борба срещу такъв сценарий, ако, не дай си боже, той влезе в действие. По този въпрос разработката на Рой Уест не е особено ясна.
— Имали контрапредложения?
— Съмнявам се. Документът вероятно изобщо не е стигнал до шефовете на ЦРУ.