— Знаеш ли на какво ми напомня подобна стратегия? — попита Роби.
— На какво?
— На онази сцена от „Кръстникът“, в която Майкъл Корлеоне кръщава детето си. Накъсана многократно от кадри, свързани с убийствата на конкурентни босове, опитали се да премахнат героя на Марлон Брандо. С други думи, отмъщението на Майкъл…
— Възможно е Уест да е заимствал идеите си именно от там. От един филм. Лично мен не ме убеди, че притежава особено оригинална мисъл.
— Но за успешната реализация на този мащабен план са им били нужни хора във всичките тези страни, готови да действат в синхрон.
— Тук следва да зададем един конкретен въпрос — каза Рийл. — Кой член на правителството на САЩ би желал разиграването на подобен сценарий?
— Никой, надявам се. Но фактите сочат друго — намръщи се Роби.
— Значи Америка бива въвлечена в Апокалипсиса. При това чрез сценарий, който не предвижда победител.
Помълчаха известно време. Сякаш и двамата искаха да си представят как ще изглежда светът след едно такова събитие.
— Как ти се струва всичко това? — подхвърли Рийл.
— Безнадеждно.
— Никога не забравям едно нещо, което може би ще ти се стори глупаво.
— Слушам те.
— Думите „безнадеждно“ и „надеждно“ са почти еднакви. Трябва да изличим някак си това „без“.
Размениха си кратки усмивки.
— Я ми кажи още нещо. Кой е приятелят на приятеля ти?
Рийл отмести поглед. Роби забеляза как пръстите й се стягат около волана. Не получи отговор.
— Имам предвид човека на снимката до теб. Ти каза, че е приятел на твой приятел, защото, ако беше самият той, аз никога нямаше да видя тази снимка.
— Защо искаш да знаеш?
— Защото, ако не искаше да знам, ти никога не би оставила въпросната снимка в шкафчето си.
— Може би не съм имала конкретна причина.
— Едва ли. Сама беше написала, че имаш причина за всяко нещо, което вършиш.
Рийл помълча известно време, после въздъхна.
— Този приятел беше мой ментор. Човек, който много държеше на мен. При това по време, когато никой друг не ме вземаше на сериозно.
— Как се запозна с него?
— Може да се каже, съвсем случайно.
— Посредством Програмата за защита на свидетелите?
Тя изненадано го погледна.
— Дикарло ми разказа за твоето минало — поясни той.
— Това не обяснява догадката, която правиш.
— Останах с впечатлението, че мъжът на снимката е пенсионирано ченге — отвърна Роби. — Може би и неговият приятел е бил ченге.
Рийл намали скоростта, отби на банкета и дръпна ръчната спирачка.
После се обърна с лице към Роби.
— Името му е Джо Стокуел — започна тя. — Работеше в Шерифската служба на САЩ. И наистина се грижеше за мен, докато бяха в Програмата. Поддържахме връзка и след като постъпих в ЦРУ. Той се пенсионира преди много години, но се случило така, че внезапно се натъкнал на това, което се готвело.
— Как е възможно?
— Джо отдавна се познаваше със Сам Кент. Бяха служили заедно във Виетнам. Дори е присъствал на сватбата му. С течение на времето Кент му искал дребни услуги, които, събрани заедно, съвсем не изглеждали толкова невинни. Това събудило подозренията на Джо, но той бил достатъчно умен, за да остане в играта с цел да научи повече. Предполагам, че Кент му се е доверявал, а когато се убедил напълно, че иска да се включи, започнал да му разкрива плановете си. Но в един момент проумял, че Джо всъщност работи срещу него, събирайки доказателства. Без колебание е заповядал да го ликвидират, а смъртта му беше обявена за нещастен случай. Аз обаче бях на друго мнение.
— Съжалявам да го чуя — въздъхна Роби. — Твоят Стокуел наистина се е опитал да постъпи правилно.
Тя кимна.
— Джо успя да ми набави списък на хората и някои детайли за това, което се случваше. Така стигнах до имената на Джейкъбс и Гелдър. И затова ги убих.
— Но защо Стокуел не се е обърнал към полицията, след като е успял да състави цял списък? — попита Роби.
— В него фигурирали доста влиятелни хора и той си е давал сметка, че не разполага с достатъчно доказателства, за да убеди властите. Но Джо отлично е знаел какво прави. Беше истински професионалист. Целта му вероятно е била да ги закове по най-категоричен начин. Но просто не доживя да го види.
— Но въпреки това ти си му повярвала безпрекословно, защото ликвидираш две имена от списъка и правиш опит срещу трето.
— Аз вече знаех какво са намислили, Роби. Знаех, че именно те са го убили. А той беше един добър и достоен човек, който се опитваше да постъпи както е редно. Спокойно би могъл да се наслаждава на щастлива старост, но вместо това реши да изобличи тези боклуци. За съжаление, не успя. Но аз няма да се проваля.