Тази вечер бе излязъл да разходи кучето просто за да прогони неспокойните си мисли, макар и само за няколко минути. Но не успяваше, дори веселият Бруин, който го подканваше да си поиграят, не можеше да го разведри.
Най-много се страхуваше от Кент. Когато чу, че е ликвидирал потенциален убиец, той изобщо не се усъмни в думите му. Защото наистина го беше ликвидирал. Това беше предупреждение за самия Декър. Да не си играе с огъня.
Декър всъщност нямаше никакви намерения да си навлича гнева на такива хора. Защото беше виждал с очите си на какво са способни. Като председател на Комисията по разузнаването, разполагаше с далеч повече информация за провежданите секретни операции в сравнение с обикновените конгресмени.
Той знаеше за съществуването на Отдела за секретни мисии към ЦРУ, който използваше уменията на хора като Джесика Рийл и Уил Роби. Знаеше колко са добри в онова, което вършеха. Бяха му докладвали за техните операции, бяха му показвали снимки на труповете, останали след тях.
Телефонът му иззвъня.
Погледна дисплея и простена. Беше той.
Декър се поколеба дали да вдигне, но в крайна сметка реши да приеме обаждането. От страх.
После самочувствието му започна да се възвръща.
Все пак беше председател на една от най-важните комисии във Вашингтон. Разполагаше с лостове за влияние, разполагаше с власт. Спокойно можеше да предложи и по-груба игра на тези хора.
Натисна бутона.
— Ало?
— Трябва да се видим — каза Сам Кент.
— Защо?
— Видя ли историята с онзи влак?
— Какво за нея?
— Били са Рийл и Роби.
— Как разбра?
— Няма значение. Очевидно са направили екип.
Декър нервно преглътна и дръпна каишката на Бруин, който тръгна да гони някаква катеричка.
— При последния ни разговор ти заяви, че подобна възможност е почти изключена. Предполагаше, че са били в центъра на събитията в Арканзас, но се съмняваше, че са започнали да действат заедно.
— Е, очевидно съм сбъркал.
— Този отговор не ме задоволява, Сам. Аз рискувах много и ти добре го знаеш.
— А нима аз не рискувах?
— Не знам. Но по време на същия този разговор ти открито ме заплаши.
— За което ти се извинявам. Но бях подложен на невероятен стрес.
— А аз не бях, така ли?
— Сега трябва да сме единни, Хауард. Дадоха ми ултиматум да открия и да ликвидирам Роби и Рийл.
— Добре. Но как?
— Нуждая се от помощта ти.
— От моята помощ? Какво мога да направя аз?
— Ти си председателят, Хауард. Много можеш да направиш.
— Добре, добре, само се успокой. — Декър се замисли за миг. — Разбира се, че мога да получа информация за реакцията на ЦРУ на последните събития. Там сигурно разполагат поне с приблизителните им координати.
— Точно това ни трябва, Хауард. Да прехвърлим на техния гръб преследването на Роби и Рийл. Ако шикалкавят, притисни ги, настоявай да ти докладват за всяка своя стъпка, докато проблемът не бъде окончателно решен. Кажи им, че държиш да бъдеш информиран за всеки детайл. Ако, или по-скоро когато, локализират двете мишени, ти трябва да си осведомен още преди да изпратят ударния екип.
— За да можеш да изпратиш свой екип, нали?
— Точно така.
— Но защо не оставиш те да свършат тази работа? Така ще бъде по-чисто.
— Защото могат да ги оставят живи, Хауард. И после да ги изслушат какво ще им наприказват.
— Ти… Нима мислиш, че знаят нещо, което може да…
— Да, Хауард. Може да ги насочи към нас. Ние сме в списъка на Рийл. Или поне аз. Но ще бъда наистина крайно учуден, ако ти не фигурираш там. Този въпрос вече го обсъдихме. Никой от двамата не бива да се появява жив във Вашингтон. Разчитаме ти да направиш така, че ЦРУ да ни отведе при тях. Само по този начин ще успеем да свършим работата бързо и относително чисто.
— Но ако те предупредя, най-вероятно ще бъда заподозрян във вмешателство.
— Мисли, Хауард! Те искат да приключат случая не по-малко от нас. За тях той е черна точка, която биха затрупали с толкова много мръсотия, че никой да не открие истината. А сега ми кажи мога ли да докладвам, че се включваш?
— Абсолютно — отвърна без колебание Декър. — Ще направя каквото трябва.
— Благодаря, Хауард. Няма да съжаляваш за това. Ела утре сутринта в кабинета ми, някъде към седем. Така ще имаме време да обсъдим детайлите. Времето сериозно ни притиска.
Кент прекъсна разговора и Декър бавно прибра телефона в джоба си.
Целият трепереше. От страх и съмнения.
Трябва да се справя, направи опит да се стегне той. Трябва да преживея всичко това.