Малкото кученце тичаше насреща му. След него препускаше вече познатата му млада дама, която се опитваше да догони изпуснатата каишка. Той реагира светкавично и успя да я хване, докато кученцето минаваше покрай него.
Задъханата жена спря на крачка-две.
— Това май беше тренировката ви за тази вечер — подхвърли той, подавайки й каишката.
— Много ви благодаря!
— Как се казвате? — подхвърли Декър, оглеждайки безупречната й фигура с опитното око на ценител.
— Стейси. А това мъниче се казва Дарби.
— Здрасти, Дарби — рече Хауард и се наведе да погали кученцето. — Наблизо ли живеете?
Вдигна глава да я погледне, но вместо лицето й видя дулото на пистолет.
— Не — отвърна Стейси. — А вече и ти също.
Куршумът попадна между очите му, придружен от тихото съскане на заглушителя. Декър беше мъртъв още преди тялото му да рухне на земята.
Жената подръпна каишката на кученцето и спокойно се отдалечи.
66
Роби пътуваше в препълнения вагон на метрото, стиснал никелираната тръба над главата си. Беше със слънчеви очила, ниско нахлупена шапка с козирка и качулка над нея.
Влакът спря на следващата станция. Той не реагира при появата на жената, но не я изпускаше от очи.
Никол Ванс също не реагира. Единствената причина да го разпознае беше предварителният им разговор, по време на който той подробно описа дегизировката си, а също така я предупреди точно в кой вагон ще бъде.
Без да бърза, тя започна да си пробива път към него. Повечето пътници около тях бяха забили нос в електронните си книги, сърфираха в мрежата, слушаха музика през миниатюрни слушалки или просто дремеха по седалките.
Ванс спря до него.
— Как си? — попита тихо тя.
— Малко стресиран.
— Заради инцидента в онзи влак?
— Да.
— Как се измъкна?
— Скочих.
— Сам ли? — сбърчи вежди Ванс.
Той поклати глава.
— С кого?
Ново поклащане на главата.
Но тя нямаше намерение да отстъпва.
— Опитвам се да ти помогна!
— А пък аз — да те опазя. Носиш ли я?
Ванс го изгледа, после извади от чантата си вестник и се престори, че чете. Разгърна го едва когато композицията набра скорост. Към една от вътрешните страници беше залепена компютърна флашка. По начин, който позволяваше само на Роби да я види. Той я прибра в джоба си с плавно движение на ръката и се обърна към изхода, но Ванс го хвана за лакътя. Обзе го подозрението, че тази жена е на път да провали всичко.
Но тя остана на място. Само устните й помръднаха.
Успех!
Той кимна леко и започна да си пробива път сред тълпата. Влакът навлезе в следващата станция в момента, в който той застана на вратата. След миг беше на перона. Обърна се и срещна втренчения поглед на Ванс. Не беше трудно да прочете мислите й.
Тя не вярва, че ще оцелея след всичко това.
Аз също, ако трябва да бъда откровен.
Роби се присъедини към Рийл, която го чакаше в наетата кола. Докато се придвижваха по оживените улици, той включи лаптопа и отвори файловете, които му предаде Ванс.
— Нещо интересно? — попита Рийл.
— Събрала ми е всичко, свързано с подозрителни движения в чужбина, обявена степен на тревога или повишаване на бойната готовност, необичайна суматоха на обичайните места.
— И?
— Наблюдава се известна активност на подводниците в Атлантическия океан. Едновременно с това изпращаме още няколко кораба в Персийския залив, вероятно във връзка с иранската криза. Мащабни флотски учения в Тихия океан. Но всичко това е от наша страна. Не виждам нищо от това, което търсим, тоест необичайно придвижване на враговете ни.
— Нищо?
— Чакай малко! — рязко отвърна Роби. — Това съм го виждал по телевизията, но много преди да подозирам каквото и да било, за да мога да направя връзката.
— Какво е то?
— Президентът отлита за Ирландия, за да участва в конференция за борба с тероризма.
— Е, и?
— Не става въпрос само за президента.
— А за кого още?
— Всички лидери на Г-8 — отвърна Роби и вдигна глава. — Кървавият сценарий може да се разиграе далеч по-лесно, ако всички се съберат на едно място.
— Забравяш мерките за сигурност, Роби. А те при всички случаи ще бъдат изключителни. Според мен няма начин да се нанесе удар именно там. Просто няма начин!
— След Единайсети септември предпочитам да избягвам подобни твърдения.
— Но ти каза, че и президентът ще е там. А той не е мишена.
— Да, но само според документа на Уест. А никой не може да гарантира, че те ще се придържат стриктно към него. Може би са решили да видят сметката и на президента.