— Доколкото схващам, лошите са тръгнали по петите ни. Но защо хора от правителството биха пожелали смъртта на президента, по дяволите? Да не говорим, че все още не разбирам защо им е да убиват и лидерите на Г-8.
— Те са предатели. Вероятно са им платили. Подобни неща се случват постоянно.
Рийл не изглеждаше убедена.
— Но тук не става въпрос за улични престрелки, Роби. Говорим за трус с глобални последици. Къде ще си изхарчат парите, ако наистина са им платили? И те живеят на тази планета като всички останали. Не виждам смисъла.
— Ти си тази, която вярва, че „бялата книга“ на Уест лежи в основата на всичко това. Ако си променила мнението си, трябва да ми го кажеш. Още сега.
— Не съм го променила.
— Заради Джо Стокуел?
— Точно така — бавно отвърна тя.
— Но с кого е бил достатъчно близък Стокуел, за да предвиди развоя на събитията?
— Не знам. Но много бих искала да знам. Той ми изпрати достатъчно детайли, за да разбера какво се готви. Включително списък с имена. А след това ми обясни какво точно са замислили, базирайки се на въпросния документ. Разбира се, доколкото е бил запознат с него.
— Той ли ти го изпрати?
— Не. Получих го от друг приятел, който го беше издирил.
— Хубаво е да имаш такива приятели.
— И тъй, летим ли за Ирландия?
— Не виждам алтернатива, след като ударът се планира именно там.
— Ами ако споделим подозренията си с Ванс? Тя може да ги пусне нагоре по веригата.
— Няма да предприемат нищо, преди да се срещнат очи в очи с нейните източници. А тя няма как да им признае, че това сме ние, защото веднага ще я арестуват. По същата причина и ние не можем да направим нищо. Следователно този вариант отпада.
— Разполагаш ли с фалшив паспорт, за който никой не знае?
— Разбира се — каза Роби.
— В такъв случай не виждам причина да не тръгнем за Ирландия.
Роби отново се приведе над компютъра.
— Може би си права.
— Но преди това искам да проверя още нещо — каза Рийл.
— Какво?
— Приятелят — отвърна тя и извади телефона си.
— Къде е този приятел? Можем ли да му се доверим?
— О, да — кимна тя. — Работи в мола.
— В мола? И с какво се занимава?
— С видеоигри на професионално ниво. И с някои други работи.
— Може ли да открие нещо, което да ни бъде от полза?
— Истинското име на Роджър Лисицата. Защото мръсникът трябва да умре, а аз съм тази, която ще дръпне спусъка.
67
В помещението бяха петима. Еван Тъкър.
Синия.
Гюс Уиткъм, съветникът на президента по националната сигурност.
Директорът на ФБР Стив Колуел.
И президентът на Съединените щати.
— Някакви следи към убиеца на Хауард Декър? — попита президентът.
— Все още не, сър — поклати глава Колуел. — Ударът прилича на екзекуция. Открихме куршума, но липсва оръжието, с което е изстрелян.
— И никой нищо не е видял, така ли? — учудено попита президентът. — Но това се е случило в обществен парк, за бога!
— Разследването продължава, но за съжаление, все още не сме открили свидетел.
— Възможно е и да няма свидетели — обади се Тъкър. — Ако ударът е дело на професионалист, той без съмнение е подбрал най-подходящия момент.
— Но с каква цел? — продължи да настоява президентът.
— Може би има връзка с дейността на Декър в Комисията по разузнаването — каза Синия.
— А има ли връзка с убийствата на Гелдър и Джейкъбс? — попита президентът, облегна се назад и започна да оглежда лицата на присъстващите, чакайки отговор.
— Това е твърде вероятно, защото всички са били свързани с разузнаването — отвърна Тъкър.
Президентът закова поглед в лицето на Колуел и процеди:
— А ние нямаме напредък по разкриването на тези престъпления, така ли?
— Имаме известен напредък — смотолеви директорът на ФБР.
— Добре е да го чуем — обади се Тъкър. — Известният напредък винаги е добре дошъл, дори когато е минимален.
Двамата директори се спогледаха.
— Да не забравяме и инцидента във влака на „Амтрак“! — остро се намеси Уиткъм. — Там има опити за прикриване, въпреки че загубите са значителни. — Той замълча за миг и хвърли кос поглед към президента. — Разбира се, стои и неотложният проблем с Джесика Рийл. И с Уил Роби, ако съм разчел правилно чаените листенца… — Очите му се заковаха в лицето на Тъкър. — Той още ли е неоткриваем?
Тъкър кимна, погледна към Синия и отмести очи.
— А знаем ли с какво се занимава, след като е извън обсег?