Мъжът насреща му нямаше да получи втори шанс да натисне спусъка. Просто защото куршумът не беше насочен в коляното му, а право между очите.
Роби се изправи и хукна. Зад него се разнесоха изстрели и това го накара да спринтира още по-бързо.
— Рийл? — прошепна в микрофона той. — Чуваш ли ме, Рийл? Добре ли си?
Малко преди ъгъла намали ход и стисна пистолета. После се закова на място.
На пода сред локви кръв лежаха три трупа.
Роби се увери, че и тримата са мъже, и изпусна въздишка на облекчение.
Но защо трима?
В следващия миг му просветна. Приятелят от магазина за електронни игри.
Рийл надникна иззад насрещния ъгъл с пистолет в ръка.
— Добре ли си? — извика той и светкавично огледа тялото й.
Тя кимна, но не каза нищо. Взираше се в трупа на приятеля си.
Зад гърба на Роби се разнесоха викове. Вероятно охраната на мола.
Това беше последното нещо на света, от което се нуждаеха в момента. Той нямаше да стреля срещу някой невъоръжен младеж или пенсионирано ченге.
— Трябва да изчезваме.
— Знам — равнодушно отвърна тя.
— Веднага!
Зад гърба й се виждаше двукрила врата. Която най-вероятно водеше извън сградата.
Когато отново се обърна към Рийл, тя се беше навела над мъртвия си приятел и отместваше кичур коса от лицето му.
— Съжалявам, Майк — долетя сподавеният й глас.
Той се стрелна към нея, сграбчи ръката й и я задърпа след себе си. Миг по-късно изрита двукрилата врата, спря и се огледа.
Намираха се в някакъв склад.
— Казвай накъде! — нетърпеливо извика той.
Рийл сякаш не го чу.
— Джесика! — изръмжа той и я обърна към себе си. — Знаеш ли как да се измъкнем от тук?
Тя тръсна глава да излезе от вцепенението и махна наляво.
— Натам. Ще излезем от източната страна. Следвай ме. Скоро се озоваха извън мола и бързо се насочиха към покрития паркинг. Минута по-късно вече бяха в колата. По всичко личеше, че са успели да се измъкнат.
Но само докато до слуха им не достигна свиренето на движещи се с висока скорост гуми.
Подкреплението на мъртъвците.
Което се приближаваше наистина бързо.
— Внимавай! — изкрещя Роби.
За друго просто нямаше време.
69
Рийл светкавично даде на заден и се насочи директно към джипа. Роби се стегна за удара, но той така и не дойде.
За миг успя да зърне предната решетка на джипа, която сякаш се канеше да глътне задницата на тяхната кола. Но Рийл бе завъртяла волана само колкото да се промъкне в тясната ивица между джипа и бетонната колона.
После направи завъртане на 180 градуса, включи на преден и рязко натисна газта. Върху бетонната настилка на гаража останаха черни следи от гумите й. Колата се стрелна към изхода, разминавайки се с цяла върволица автомобили, навлизащи в паркинга на мола.
Рязко нави волана наляво, прекоси осовата линия и скочи на газта. Купето се разклати, колелата пометоха дълга редица оранжеви конуси. Рийл направи остър завой надясно.
Роби едва успя да си сложи предпазния колан. Пистолетът беше в ръката му, но нямаше по какво да стреля.
Пред тях трафикът беше оживен, но само в едната посока. За съжаление, тяхната. Рийл реши проблема, като превключи на британски стил, прехвърляйки се в другото платно.
Не след дълго се измъкна от задръстването и тръгна да пресича насрещния трафик по диагонал, без да обръща внимание на червения светофар. Успя някак да си проправи път до първата пресечка вляво, като в хода на този процес изгуби един от тасовете на джантите. После натисна педала до дъно и се върна в дясното платно.
Вече отвсякъде се чуваше вой на сирени.
— Добре сме — промърмори Роби, след като се обърна да погледне назад. — Можеш да намалиш, за да не правим впечатление на ченгетата.
Тя вдигна крак от газта, изчака за миг на знака стоп, а след това се смеси с движението. Броени минути по-късно излязоха на някаква магистрала и полетяха по нея със сто и десет километра в час.
— Съжалявам за приятеля ти — каза Роби, докато прибираше пистолета си.
— А аз съжалявам, че продължаваш да го повтаряш — рязко отвърна тя.
— Кой беше той?
— Казваше се Майкъл Джофри, а аз съм виновна за смъртта му.
— Наистина ли? — погледна я той. — Защото останах с впечатлението, че онези го застреляха случайно, докато се целеха в теб.
— Не проверих за наблюдателен екип, Роби. Знаех, че трябва да има такъв, при това законен. Винаги проверявам, но този път пропуснах.