— Как се случи това?
— Куршумът на единия рикошира в някакъв контейнер за боклук и улучи Майк в окото. Беше мъртъв още преди да падне.
— А след това?
— Гръмнах мръсниците. По един куршум за всеки. Не бяха нищо особено. Появиха се тичешком, сякаш изобщо не очакваха, че някой може да отвърне на огъня им. Глупаци.
— Всъщност и моите не бяха нищо особено — отбеляза Роби.
— Чудя се защо — обърна се да го погледне тя.
— Може би най-добрите им хора са вече в Ирландия — отвърна той и се наведе да включи радиото. — Дай да видим дали ще кажат нещо за стрелбата в мола.
Не казаха нищо. Но една друга новина привлече вниманието им. Говорителят наблегна на детайлите, макар че те съвсем не бяха много.
После дойде ред на останалите новини. Роби изключи радиото и втренчено я погледна.
— Някой е видял сметката на Хауард Декър!
— Разчистват терена, Роби — рече тя. — Мръсниците планират не само да реализират налудничавия си план, но и да се измъкнат невредими. Но няма да стане! Защото възнамерявам да им вкарам по един куршум между очите. На всички до един. Ще стрелям по тях, докато ми свършат патроните.
Той протегна ръка и докосна рамото й.
— Какво правиш? — учудено го погледна тя.
— Съжалявам за Майк. Можем да отидем някъде, докато ти мине. А що се отнася до Гуен…
— Няма да оплаквам никого! — прекъсна го тя.
— Мисля, че имаш нужда от това — меко рече той.
— Не ме познаваш. По-добре остави жалейките на някой, който си пада по тях. Аз съм убиец, Роби. Около мен непрекъснато умират хора.
— Които обикновено не са твои приятели, Джесика.
Тя понечи да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото й.
— Не се правя на утешител — добави той. — Когато пристигнем в Ирландия, няма да имаш време да прочистиш главата си от подобни мисли. Тоест или участваш на сто процента, за да мога да разчитам на теб, или ме сваляш на първата отбивка, защото ще бъдеш безполезна за мен.
— Веднъж вече ми приложи този номер, Роби — премигна Рийл.
— Да, в Йемен. Когато загубихме Томи Билъпс. Ти започна да се самообвиняваш. Или по-точно, изчезна от погледа ми за около половин час.
— Докато не ми срита задника.
— Екипът си е екип, Джесика. А в нашия членуват само двама души. Раздвоената къща е скапана работа. Което в нашия случай означава, че сме мъртви.
Тя бавно напълни дробовете си с въздух, изпусна го и каза:
— Вече съм добре, Роби.
— Превърни гнева си в нещо, което ще ни гарантира победа в схватката с тези мръсници, Джесика. Само това искам дати кажа.
— Знам. Имаш право.
Изминаха следващите няколко километра в мълчание.
— Това е причината винаги да си номер едно — промълви след известно време Рийл.
Той се обърна да я погледне.
— Никога не позволяваш на емоциите да вземат връх, Роби — поясни тя. — Никога! Ти си машина. Всички споделят това мнение.
Той сведе поглед към дланите си. Беше смутен от думите й.
Защото не отговаряха на истината.
Бръкна в джоба на якето си и докосна ръкохватката на пистолета. Не за късмет. Никога не правеше нещо, за да предизвика късмета.
Това беше талисманът му. Предпочитаното оръжие. Аз съм убиец.
Но и човешко същество.
Проблемът е, че не мога да бъда и двете едновременно.
— За какво мислиш? — погледна го Рийл.
— Нищо важно — смотолеви той.
70
В тримоторния „Дасо Фолкън“ можеха да се настанят удобно дванайсет пътници.
Но тази нощ те бяха само двама.
Рийл седеше на последното кресло в дъното на салона.
А Роби беше до нея.
Зад тях нямаше никой. И двамата предпочитаха да няма хора зад гърба им.
— Как уреди този полет? — попита той.
— Притежавам макар и нищожна част от акциите на компанията. Така има далеч по-малко проверки и много повече лично пространство. — Тя се обърна да го погледне. — А ти за какво си харчиш парите?
— Нали помниш къщичката в гората? Останалото е в банката и ми носи отрицателна лихва.
— Пестиш за пенсия? За златните години?
— Съмнявам се — поклати глава той. — А знаеш ли, че те могат да проследят собствеността ти?
— Акциите не са на мое име, а на името на руски милиардер, който отдавна е забравил бройката на самолетите и яхтите, които притежава. А делът ми е толкова минимален, че никой не би му обърнал внимание.
— Умно.
— Ще видим колко е умно, когато стигнем в Дъблин.
— Аз направих някои проучвания.
— Пак ли чрез твоята приятелка Ванс?