Двамата бяха участници в конференцията, но не разговаряха за Г-8. Скоро в Канада се откриваше друга конференция. В малко градче, близо до Монреал. Роби беше мярнал кратката новина по телевизията. Мястото изглеждаше странно за арабска среща на високо равнище, но в предложението на канадците не липсваше логика. Провеждането на преговори на неутрална територия, максимално отдалечена от насилието и конфликтите в Близкия изток, имаше далеч по-големи шансове за успех. Поне такава беше официалната линия. Освен това канадското правителство поемаше всички разноски — една проява на добра воля от страна на Запада да работи с арабските страни. По политически причини Съединените щати не участваха в тези преговори, но в качеството си на най-близък техен партньор Канада без съмнение се радваше на пълната им подкрепа.
Във въпросната конференция щяха да участват лидерите на най-големите арабски държави, които щяха да се съберат на едно място, за да обсъдят начините за мирно развитие на региона, а не чрез насилие, както се бе получило при Арабската пролет. Двамата на съседната маса не бяха сред участниците, но познаваха отлично повечето от тях. И бяха на мнение, че конференцията няма да стигне до важни решения. Единият се разсмя и подхвърли, че когато нещата опират до разпределение на властта, мюсюлманите са точно толкова несговорчиви, колкото и представителите на Запада. После се заеха да обсъждат лидерите, които ще бъдат там. Някои от тях харесваха, а на други пожелаваха скорошна смърт.
Не след дълго довършиха питиетата си и станаха. Роби би могъл да ги проследи, но не виждаше причина да го прави. За него беше много по-добре да остане на място и да обмисли чутото. Отпи глътка бира и закова поглед в отсрещната стена.
Лидерите на Г-8 бяха главната цел на удара според апокалиптичния сценарий на Рой Уест. Роби и Рийл бяха стигнали до заключението, че хора вътре в Съединените щати са помогнали на враговете на Г-8 да планират нападението в Дъблин. С цел да ликвидират лидерите на най-силните страни в света и да предизвикат всеобща паника. В това имаше логика. Но разговорът между двамата араби в бара го накара да преосмисли тази версия.
Конференция в Канада с участието на лидери от много арабски страни.
Мислите му бавно се насочиха към удара, който Джесика Рийл така и не бе осъществила.
Ахмади. В Сирия. Според мнението на Синия целта на САЩ била да му попречат да дойде на власт, за да може тази власт да бъде предадена в ръцете на по-сговорчиви фракции.
Роби остави бирата си на масата. Докато пенливата течност се спускаше към стомаха му, мислите му изведнъж се избистриха.
Това беше грешката им. Бяха повярвали, че организаторите на всичко това ще следват стриктно апокалиптичния сценарий на Уест. Но това беше чиста теория, а не факт. Удар щеше да има, но не срещу представителите на Г-8, които бяха охранявани прекалено добре.
Но можеше ли да се каже същото за срещата на арабските лидери, събрали се в малкото градче, близо до Монреал? Там те щяха да бъдат като риби в аквариум. Отстраняването им с един удар щеше да предизвика пълен хаос в един от най-нестабилните райони на света. Режимите щяха да падат един след друг, предизвиквайки вакуум във властта. Десетки фракции щяха да предприемат бойни действия, за да запълнят този вакуум. А някои от тях със сигурност щяха да получат помощ отвън. Може би онези, които стояха зад всичко това, се надяваха бъдещето да изглежда точно така, както миналото.
А след това апокалиптичният план на Рой Уест щеше да бъде наложен със сила, но не по параноичната схема на своя автор.
Роби стана и тръгна обратно към хотела.
Отговорът не беше в Дъблин, а на близо пет хиляди километра от тук.
73
Два часа по-късно Роби и Рийл бяха събрали багажа си, бяха напуснали хотела и се намираха на летището.
— Сигурен ли си, Роби? — попита го за пети път Рийл.
— Ако искаш гаранции, нямам как да ти ги дам. Но иначе съм адски сигурен!
— А ако грешиш? — тихо промълви Рийл, извърнала поглед към остъклената стена на терминала. — Ако нещо се случи тук, след като си тръгнем?
— Значи е било писано да се случи — тръсна глава той. — Аз поемам цялата отговорност.
— Не ме интересува кой ще поеме отговорността.
— Мен също. Просто търся начин да предотвратя това.
— Значи, вместо да избият лидерите на Г-8, те възнамеряват да ликвидират държавните глави на близкоизточните страни? Това е доста драстично отклонение.
— Не съм го планирал аз, следователно не мога да гарантирам за логиката.