— Трябва да преценим къде и как да ги ударим, за да получим максимален ефект.
— Това зависи от тактиката, която ще изберат, и в никакъв случай няма да е лесно. — След тези думи Роби й разказа какво още беше открил в импровизирания склад.
— Разбрах, разбрах — започна да кима Рийл още преди да е свършил. — Това предлага известни шансове и на нас.
— Точно така.
— Значи игра на изчакване?
— Търпението е добродетел — отвърна Роби. — А утре то ще бъде единственото, което може да ни опази живи.
— Но нали си даваш сметка, че когато излезем на сцената, срещу нас ще стрелят от две страни?
— Ще концентрираме огневата си мощ върху нападателите. И можем само да се надяваме, че охраната ще разбере какво се случва.
— Докато се води безразборна стрелба и хората панически бягат? Забрави. Ще бъде пълна лудница.
— Е, нали казах, че можем само да се надяваме. Освен това ще трябва да се разделим.
— Предлагайки им две цели вместо една?
— Точно така.
— Това означава да намалим концентрацията на стрелбата.
— Няма как иначе. Но ползата ще бъде по-голяма от щетите.
— В такъв случай ще трябва да изберем позициите си крайно внимателно. — Очите й замислено пробягаха по лицето му. — А ако все пак оцелеем, ще бъда изправена пред други проблеми. Защото съм издирвана.
— Не и от мен. Вече не. Аз ще ти помогна, Джесика.
— Не можеш, Роби. Досегашните ти действия са достатъчни, за да те обвинят в държавна измяна, но ако спреш изпълнението на апокалиптичния сценарий, положително ще ти простят. Но не и ако продължаваш да си сътрудничиш с врага. В случая — с мен.
— Действала си при смекчаващи вината обстоятелства.
— Недоказани. А дори и да се докажат, това вече няма да има значение. Знаеш как работи системата.
— Искаш да кажеш как не работи.
— Дай да видим как ще се развият нещата утре. Може би всичко ще се оправи от само себе си.
— Окей — кимна Роби. — Ще изчакаме и ще разберем.
77
Утрото беше студено и ясно. От устите на хората излиташе пара. Лидерите на различни арабски държави намръщено крачеха към своите автомобилни кортежи, а студеният вятър развяваше полите на широките им роби.
Часът беше осем сутринта. Всички бяха напрегнати. Имаха чувството, че гражданите на това градче искат събитието да приключи час по-скоро. И тяхното желание щеше да бъде удовлетворено, но не по начина, който очакваха.
В сградата, определена за церемонията по откриването, се влизаше и излизаше само от едно място — нещо, което изглеждаше обнадеждаващо от гледна точка на сигурността. Но то имаше и своите недостатъци.
Кортежите на лидерите бавно се приближаваха по улицата, ескортирани от канадската моторизирана полиция. Имаше и доста конни полицаи, изглеждащи великолепно в своите алени униформи. Но ако се стигнеше до евентуална престрелка, те не бяха нищо повече от беззащитни мишени в ярки цветове.
Планът за действие на Рийл и Роби бе готов още в пет сутринта.
Никой от двамата не изпитваше умора. Изтощението отдавна беше отстъпило място на адреналина.
Рийл беше заела позиция на отсрещния тротоар, точно срещу кота нула и малко зад полицейския контролен пункт. Но той беше табу за нея, тъй като беше въоръжена.
Роби стоеше на отсрещния ъгъл, по-близо до сградата, но също отвъд кордона. Улицата беше препречена от бетонни бариери срещу евентуални коли бомби. Между тях имаше място за преминаването на една кола, което означаваше задръстване с всички последици от него. Но като цяло Роби одобряваше охранителните мерки. Погледна часовника си. Уговореният час наближаваше.
— Време е — каза в микрофона си той.
— Досега преброих седем кортежа — отвърна Рийл. — Според списъка ми остават още пет.
— Щурмовият екип ги иска всички на едно място. После им трябват броени минути, за да натиснат спусъците.
— Ето ги — рече Рийл.
Ето ги, повтори на себе си Роби. Последният кортеж мина през загражденията и спря да разтовари пътниците си, които бързо изчезнаха във вътрешността на сградата. Всичко беше готово.
Програмата беше максимално сгъстена. За церемонията по откриването и приветствените речи бяха отделени точно четирийсет и пет минути. Веднага след това гостите щяха да бъдат разпръснати на различни места, определени за дискусии и други мероприятия. Но сега всички бяха тук — по едно и също време на едно и също място. Това едва ли щеше да се повтори повече.