Тялото на Сам Кент лежеше в охладената камера на мобилната криминологична лаборатория.
Засега Дик Джонсън се намираше в неизвестност.
— Коя беше жената, която ти извика? — попита Ванс.
След като беше отправила предупреждението за Джонсън, Рийл беше изчезнала в тълпата.
— Работехме заедно, за да предотвратим всичко това — отвърна Роби. — По-късно ще ти разкажа.
— Добре. Значи са планирали едновременното ликвидиране на всички тези лидери?
— Така изглежда.
— За да предизвикат световен хаос.
— Вероятно това е бил планът им.
— А вие как успяхте да го разкриете?
— Чрез дочути тук-там фрази, които постепенно добиваха смисъл…
— Поначало бях убедена, че организирането на тази конференция именно тук е повече от странно. По същото време Г-8 провеждаше среща на тема борба с тероризма в Ирландия, нали знаеш?
— Четох нещо във вестниците — промърмори Роби.
— Доволна съм, че се свързахте с нас, но искам да ме разбереш правилно. Защо не изпратихте свой екип на място? Отлично знаете, че ЦРУ има законно право да действа тук.
— Не съм сигурен, че и канадците мислят така. В миналото сме имали проблеми с тях по въпроса. Затова реших, че намесата на ФБР ще изиграе по-добра роля при осигуряването на подкрепления.
Нищо от това не беше вярно, но Роби не можеше да измисли друго обяснение.
— Важното е, че предотвратихме истинска касапница — добави тя.
— И аз мисля така — каза Роби.
— А жертвата? Ние вече я идентифицирахме. Какво общо може да има един федерален съдия?
— Все още не съм сигурен. Изясняването на случая сигурно ще отнеме известно време. Ако трябва да гадая, бих допуснал, че му е било платено. А може би невинаги е бил съдия.
— Да. — Ванс помълча малко и добави с подозрителен тон: — Освен това той отлично знаеше кой си…
— Така се случи — промърмори Роби, избягвайки погледа й.
— Значи с това си се занимавал, докато беше обърнал гръб на агенцията.
Роби кимна.
— И мога да предположа, че по някакъв начин е свързано със смъртта на Джим Гелдър и Дъг Джейкъбс?
— И на Хауард Декър — добави Роби.
— Декър? Как се вписва той във всичко това?
— Не съм сигурен, Ванс. Картината засега е доста неясна.
— Не си въобразявай, че приемам казаното от теб за чиста монета. Познавам те достатъчно добре. Наистина те бива да говориш, но в крайна сметка да не казваш нищо.
— Казвам ти това, което знам.
— Или по-скоро това, което можеш да ми кажеш. — Тя му хвърли изпитателен поглед и реши да смени темата. — Мъжете, които арестувахме, Роби… Те ми приличат на…
— Много народ работи на свободна практика. А самите ние сме обучили доста такива хора.
— Наемници?
— Най-вероятно.
— Значи ни остава само да открием кой ги е наел.
— Може би никога няма да разберем.
— Напротив. Според мен Джейкъбс и Гелдър случайно са се натъкнали на нещо. Другата страна се е усетила и е побързала да ги премахне. Вероятно тук е имал пръст и Декър. — Ванс щракна с пръсти и възкликна: — Ама разбира се! Той беше председател на Комисията по разузнаване! Ето я връзката!
— Може би си права.
— Ще видим. Както каза, картината засега е неясна.
И още как, помисли си Роби.
— Кога си тръгваш? — попита Ванс.
— Веднага след като проуча някои неща тук. Сигурен съм, че нашите две служби ще сложат нещата под похлупак. Понякога истината усложнява всичко.
— Не мисля така — поклати глава Ванс. — Не и в този случай. Добрите наритаха задниците на лошите, при това съвсем официално. Този факт няма защо да се крие. А Щатите току-що спечелиха важни точки в Близкия изток. Ние им спасихме живота, нали? Въпреки че в списъка на участниците личат имената на хора, които не са наши фенове.
— Може би вече са на друго мнение — подхвърли Роби и се изправи. — Време е да тръгвам.
— Дано си разбрал, че в някои случаи комуникацията върши добра работа — каза тя.
Гласът прозвуча в слушалките му още преди да измине десетина крачки по тротоара.
— Твое дясно.
Той вдигна глава и веднага засече Рийл, която го чакаше зад ъгъла. Забърза към нея и двамата поеха по една от задните алеи.
— Кент е мъртъв — съобщи той.
— Не беше трудно да разбера — отвърна тя. — Мозъкът му се е разпилял по цялата улица.
— Джонсън е изчезнал.
— Той е бил предпазен бушон, нищо повече. Само Кент е бил наясно с целия замисъл. Останалите са били просто изпълнители, които няма да ни отведат доникъде. Връзката е прекъсната. Кент е бил ключът, а Джонсън е имал задачата да го ликвидира при провал.