— Радвам се да го чуя. Така ще спестим време.
Роби бавно огледа обстановката.
— Ще ми обясните ли защо се случва всичко това, сър? — попита той. — Така или иначе, разговаряме в условията на ИКПР…
— Рийл стана предател. Някой я е направил предател.
— Кой според вас? Ръководството трябва да има някаква идея.
— Разполагаш с информация за последните й четири мисии, изпълнени за една година. Бих казал, че отговорът се крие някъде там.
— А възможно ли е да се крие при човека, когото не уби?
— Имаш предвид Ферат Ахмади?
Роби кимна.
— Понякога простите отговори са най-верните.
— Това обяснява Джейкъбс, но не и Гелдър.
— Нека разгледаме нещата в дълбочина. Каква е била ролята на Гелдър в удара срещу Ахмади, ако изобщо е имало такава?
Тъкър се огледа. От изражението му пролича, че започва да се съмнява дали изолацията на ИКПР ще издържи тежестта на този разговор.
— Ако мислите, че нямам право на достъп до подобна информация, спокойно можем да прекъснем тази дискусия — предложи Роби.
— Би било глупаво да те замесвам във всичко това, ако имах съмнения в тази посока — отвърна Тъкър.
— Каква е била ролята на Гелдър?
— Доколкото ми е известно…
Роби вдигна ръка с чувството, че някой го е изпратил да регулира движението. Което донякъде си беше точно така.
— При цялото ми уважение, сър, подобни въведения не ми вършат работа — отсече той. — Не давате показания пред Конгреса. Или ще ми дадете изчерпателен отговор, или ще спрем дотук.
— Гелдър отговаряше за тайните операции, но нямаше пряко участие в мисията „Ахмади“ — отвърна Тъкър, изпъна гръб и го погледна по нов начин.
— Ако изключим Ахмади, накъде другаде трябва да насочим вниманието си? Нуждаем се от нещо, което свързва Джейкъбс и Гелдър.
— А не ти ли минава през ум, че Рийл може да взема на мушката си отделни хора от ЦРУ, подчинявайки се на някакви свои параноични заключения? Тя работеше с Джейкъбс. Лесно би могла да се справи с него. И той е мъртъв. Но Гелдър е друга работа. Той е номер две. Отстраняването му има катастрофални последици за нас и помага на враговете ни. Това е положението. Дойде ни като гръм от ясно небе…
— Аз не мисля така — поклати глава Роби.
— Защо? — рязко попита Тъкър.
— Защото Рийл не е случаен човек.
— Не допусках, че я познаваш толкова добре. Според архивите не си имал контакт с нея повече от десет години.
— Вярно е. Но контактите, които имах с нея преди това, бяха доста интензивни. При тези условия човек трябва да знае с кого си има работа. А когато се случи това, то остава за цял живот.
— Хората се променят, Роби.
— Така е.
— Тогава какво точно искаш да ми кажеш?
— Тя има план. Който е съставила сама.
— Защо мислиш така?
— Ако работеше за някого, нямаше да комуникира с мен. По правило е недопустимо. Работодателите й биха следили всяка нейна стъпка — точно както вие следите моите контакти. А тя не би се изложила на подобен риск. Мисля, че нещата са лични.
— Може би си играе с теб, за да те извади от равновесие. Тя е много привлекателна жена, а в досието й пише, че използва всички свои качества за успешното изпълнение на задачите си. Не й позволявай да ти замае главата.
— Имам го предвид, сър. Но това не изяснява нищо.
— Добре, има план — отстъпи Тъкър. — Но какъв? Имам чувството, че се въртим в кръг.
— Предстои ми доста проучвателна работа. Мисля да започна с връзката между Гелдър и Джейкъбс.
— Ако изобщо има такава.
— Искам да ви предупредя за нещо, сър.
Тъкър вдигна глава и го погледна в очите.
— Слушам те.
— Рийл направи рязък скок от ниското към високото ниво. Може би сега е решила да напредва на зигзаг, за да ни обърка.
— Това предполага, че е набелязала още мишени.
— Несъмнено.
— Надявам се да грешиш.
— Едва ли.
— Спомена за някакво предупреждение.
— Ами ако е решила да върви нагоре по йерархията?
— Тогава остава само една мишена и това съм аз.
— Точно така.
— Но аз имам охрана.
— Джим Гелдър също имаше.
— Моята е по-добра.
— Но Джесика Рийл също е добра — отбеляза Роби.
— Каква ирония на съдбата — тежко въздъхна Тъкър. — Тази страна е направила всичко възможно да я подготви по най-добрия начин, а сега тя използва уменията си срещу нея.
— Вие й дадохте и други, по-специални умения, сър. Тя вече притежава най-важното.
— И какво е то?
— Здрави нерви. Много хора си въобразяват, че ги имат, но почти всички грешат.