Излезе от банката и се насочи към близката стоянка за таксита. Вече не можеше да остане в хотела, който се намираше съвсем близо до банката. Това би ги улеснило твърде много. Таксито я свали пред друга стоянка и тя зае място на опашката от клиенти. Отказа да се качи в първото, което спря пред нея, а второто огледа крайно внимателно.
Даде на шофьора адрес в противоположния край на града, слезе от колата и измина пеша около километър и половина в обратна посока.
Знаеше, че подобни предпазни мерки са абсурдни за всеки обикновен човек, но в нейната област те бяха задължителни.
Регистрира се с новата си самоличност в друг хотел, качи се в стаята и извади някои вещи от сака си. Почисти и зареди пистолета си, а след това седна до прозореца, очаквайки пред входа всеки момент да се появят черни автомобили със затъмнени стъкла.
Миг по-късно сведе поглед към ръкава си.
Оказа се, че не беше успяла да се измъкне от засадата съвсем без последици. Куршумът беше пробил блузата и бе раздрал кожата й, преди да се забие в пасажерската врата.
Нави ръкава и разгледа раната. Горещото парче олово беше оставило дълбока бразда. Тя не беше особено впечатлена. При други мисии беше получавала доста по-сериозни наранявания.
Предполагаше, че и Уил Роби притежава подобна колекция от рани. Най-прясната от тях със сигурност беше получил на Източния бряг, където му беше заложила капан. Надяваше се, че ако някога се изправят лице в лице, въпросните „подаръчета“ ще го забавят достатъчно и предимството ще бъде на нейна страна.
Тя погледна часовника си. Скоро трябваше да тръгва, за да стигне навреме до училището.
За момента остана неподвижна, вперила поглед в дъжда, който се сипеше зад прозореца.
Поредният мрачен ден. В пълен синхрон с мрачния й живот.
Без съмнение противникът беше спечелил този рунд. А за нея оставаше надеждата, че това ще бъде единствената му победа.
23
Джанет Дикарло продължаваше да фиксира Роби, но си личеше, че мислите й са другаде. Сякаш изобщо не го забелязваше. Откакто беше пуснала бомбата, бяха изтекли повече от две минути мълчание.
— Госпожо? — тихо, но твърдо изрече той. — Казахте, че вие сте я обучавали…
Дикарло премигна и се облегна назад. В погледа й се появи леко смущение.
— Тя беше първата и единствена жена оперативен агент в целия отряд. А аз бях една от малкото жени инструктори на отряда. Ръководните фактори в агенцията решиха, че е добра идея да работим заедно. Имах дългогодишен опит, а тя притежаваше огромен потенциал. През онази година нейните постижения бяха далеч по-високи от тези на мъжете.
— В началото на кариерата си аз също работих с нея — каза Роби.
— Знам — кимна Дикарло.
Роби беше изненадан, но от изражението й беше видно, че смята това за естествено.
— Ние водим статистика, господин Роби. На повечето места го правят, знаете… За всичко: спорт, работа, контакти…
— И убийства — мрачно добави той.
— Ликвидиране на проблеми — поправи го тя.
— Грешката е моя — каза с равен тон Роби.
— Ние се възхищавахме на постиженията ви — продължи Дикарло. — Особено Джесика, която ви беше голям фен. Единствено вашите резултати бяха по-високи от нейните.
— Вероятно е променила мнението си, щом като за малко не ме уби — поклати глава Роби.
— Ключовият израз е „за малко“. Факт е, че не успя да го направи, защото вие й се измъкнахте.
— Малко късмет и малко инстинкт — сви рамене той. — Но това не помага за залавянето й.
— Може би ще помогне.
Дикарло се приведе напред и опря длани върху масата.
— Аз се опитах да направя максимално обективна оценка и на двама ви — обяви тя. — Според мен сте еднакво надарени, но по различен начин. Съобразявате бързо, адаптирате се добре, безкрайно хладнокръвни сте. Всеки от вас се гордее, когато е с крачка напред, а когато другият навакса, умеете да смените тактиката в движение.
— Отново ще ви попитам как това ще ми помогне да я заловя.
— Никак. Поне не директно. Обяснявам ви тези неща, за да знаете как да се изправите срещу нея, когато настъпи моментът.
— Ако изобщо настъпи — вметна Роби. — Първо трябва да я открия.
— Което повдига въпроса защо върши това, което върши. Получим ли отговор, може би ще успеем да стигнем преди нея до следващата й мишена. Образно казано, това е най-добрият ви шанс да наваксате. И може би единственият. В противен случай винаги ще бъдете на крачка след нея.