Преустрои се за десен завой, но после изправи волана и рязко подаде газ, продължавайки направо.
Междинната кола зави надясно. А тази зад нея продължи след тях, изпълвайки огледалото.
Мигачът й вече беше изключен. В следващия момент тя намали, за да пропусне задната кола.
Шофьорите във Вашингтон не са чак толкова любезни, помисли си той.
А решението на шофьора отзад да повтори действията на Роби и да продължи направо беше достатъчно, за да прогони всичките му съмнения.
— Следят ли ни? — попита Джули.
— Стегнала ли си добре колана? — извърна се да я погледне той.
Тя подръпна предпазния колан и сви рамене.
— Нормално. А ти въоръжен ли си?
— Няма страшно — кимна той и докосна гърдите си.
— Какъв е планът?
Роби не успя да отговори, защото колата отзад рязко увеличи скоростта и се изравни с тях. Първата му реакция беше да стъпи на газта и да предприеме нужните действия за бягство, после изведнъж се отпусна.
— Ванс? — учудено възкликна той.
Зад волана на другата кола действително седеше агентката на ФБР и му правеше знаци да отбие до тротоара. Роби зави в първата пряка и спря. Изскочи навън още преди Ванс да посегне към предпазния колан.
— Какво правиш, по дяволите? — изкрещя той, рязко отваряйки вратата на колата й.
— Защо си толкова ядосан?
— Имаш късмет, че не те гръмнах!
Тя откачи колана си и слезе, после погледна към момичето, което стоеше край колата на Роби.
— Здрасти, Джули.
Джули леко кимна и погледна въпросително Роби.
— Чакам обяснения, Ванс! — все така гневно настоя той. — Защо ме следиш?
— Винаги ли си толкова параноичен?
— Да, винаги! Особено напоследък.
— Не те следя.
— Аха! Може би случайно си се озовала през една кола от мен?
— Не беше случайно. Видях те да вземаш Джули.
— А какво изобщо търсиш тук?
Ванс погледна към момичето и сниши глас.
— Мисля, че тя все още е нечия мишена.
Роби отстъпи крачка назад.
— Какво е това, което не знам? — попита той.
— Може би фактът, че онзи саудитец има дълбоки джобове и много съюзници. Те знаят за Джули, познават и мен. Аз все пак имам зад себе си хората от Бюрото, но какво има тя?
Роби направи още една крачка назад и погледна към Джули. Не знаеше дали ги чува, но изглеждаше доста неспокойна.
— Има мен — тихо отвърна той.
— Не и до днес. Бях изненадана да те видя пред училището.
— Може би и аз изненадах себе си — виновно промълви той.
— Това не е нещо лошо, Роби. — Ванс направи крачка към него. Замълча за миг, после попита: — За кого ме взе?
— За никого — вдигна глава той. — Да бъда нащрек е стандартна нагласа в моята работа.
— Сигурен ли си, че е само това?
Той въздъхна и поклати глава.
— Винаги когато разговаряме, имам чувството, че съм на разпит. Защо?
— Защото това е единственият начин да измъкна нещичко от теб — мрачно отвърна Ванс. — Но дори и тогава оставам с впечатлението, че знам по-малко, отколкото преди да съм ти задала въпроса. — Замълча за момент, после поклати глава. — А това ме кара да се чувствам не по-малко притеснена от теб… — Нова пауза, после тя заговори по-спокойно: — Наясно съм, че агенцията ти е под тревога след убийството на Джим Гелдър.
Роби предпочете да не коментира.
— А ако прибавим и инцидента с Дъг Джейкъбс, твоите хора със сигурност са под още по-голямо напрежение. — Тя направи нова крачка напред. — Не приемам версията, че е работил в АСОР, защото знам, че Дъг беше ваш служител. Наблюдаващ агент или анализатор.
— Уил — подвикна Джули. — Искам да се прибирам, защото имам доста домашни.
— Една секунда — отвърна Роби и се обърна към Ванс. — Колкото по-малко знаеш за тези неща, толкова по-добре. Моля те да не се бъркаш. Приеми го като колегиална услуга.
Ванс започна да клати глава още преди да е свършил.
— Не става така, Роби. Би трябвало да знаеш, че няма как да се оттегля. Просто си върша работата. Изобщо нямам за цел да се бъркам във вашата.
Погледна към Джули и продължи:
— Усещам, че наистина всички сте под напрежение. На твое място бих стояла далече от Джули. Не вярвам, че онзи, който е имал куража да ликвидира вашия номер две, ще се поколебае да отнеме живота на едно четиринайсетгодишно дете…
След тези думи тя се върна в колата си и потегли. Роби я проследи, докато изчезна зад ъгъла.
— Какво беше това шоу с участието на суперагент Ванс? — пристъпи към него Джули.
Роби не отговори и тя разочаровано погледна встрани. Помълча известно време, а след това хладно отсече: