Възможно ли е снайперът да е бил е ръцете на Джесика Рийл?
Роби легна по корем и запълзя към колата си. От там вече виждаше телата. Дори успя да сграбчи едното от тях за глезена и да го придърпа към себе си. Куршумът бе влязъл през шията и бе строшил гръбначния му стълб. Смъртта беше настъпила моментално.
Другото тяло остана на мястото си. Той само го погледна, но нямаше съмнение, че и то е получило смъртоносна рана.
Когато знаеш какво правиш, не е особено трудно да улучиш торс от подобно разстояние. Но съвсем не е така, когато се целиш в гръбначния стълб, при това нощем. Стрелецът на хълмчето е знаел как се борави с телескопичен мерник, прикрепен към дълго дуло. А това означаваше, че със същата лекота би могъл да уцели и Роби.
Той отвори вратата на колата и влезе вътре.
Планът се оформи в главата му за секунди.
А още няколко секунди бяха нужна за неговата реализация.
Роби пропълзя на шофьорското място, запали двигателя и включи на скорост.
После се случи това, което беше очаквал.
Куршумът прониза прозореца откъм страната на шофьора и го засипа с натрошени стъкла.
Чакаха го отпред. Тоест бяха предпочели вариант „един изпреварващ ход“. Което му повдигна духа до известна степен. Сега му оставаше да оцелее още няколко минути.
Леко форсира мотора и включи на заден.
Новият куршум улучи предната гума и я пръсна.
Колата продължаваше да се движи на заден ход. Гумата се разкъса и започна да се отделя от джантата, но Роби нямаше нужда от скорост, а от елементарно придвижване.
Използвайки страничното огледало, той взе завоя и насочи колата покрай страничната стена. Едновременно с това извади телефона си и набра номера на стационарния телефон на Дикарло, който беше запомнил от дисплея в кухнята.
— Да? — обади се с треперещ глас тя.
Обясни й ситуацията и й каза какво е намислил.
— Когато съм готов, ще натисна клаксона.
Установил позицията на стрелеца — най-вероятно горе на хълмчето, — той разполагаше с малко време. Насочи колата към задната врата, която не беше под пряк обстрел.
Натисна клаксона. Вратата на къщата отхвръкна на пантите си. Спазвайки указанията на Роби, Дикарло изскочи навън и затича приведена към колата. Миг по-късно беше на задната седалка.
— Залегнете! — предупреди я той, после включи на скорост и отново се насочи към предната част на къщата. Тук щеше да бъде под обстрел, но друг начин просто нямаше. Защото пътят към къщата беше само един.
Куршумите започнаха да чупят и останалите стъкла в момента, в който колата излезе отпред. Дикарло хлъцна, а след това простена. Роби се обърна.
От раната на гърдите й течеше кръв. Беше улучена, вероятно от рикошет.
В следващия миг гръмна и лявата задна гума. Придвижването само с две колела ставаше невъзможно.
Той усети, че стрелбата се приближава и става по-точна. Това означаваше, че противникът е напуснал хълмчето и предприема решителна атака.
Спря редом с рейнджровъра, паркиран пред къщата. Изскочи навън, претърси джобовете на проснатия до него охранител и измъкна ключовете. После направи кратък оглед на рейнджровъра. Каросерия, стъкла, гуми.
Заключението му беше категорично: колата беше бронирана, с блиндирани стъкла и възможност да се придвижва със спукани гуми.
Отвори задната врата на своя автомобил и успя да измъкне Дикарло. Дишането й беше накъсано. Прехвърли я на задната седалка на рейнджровъра миг преди да завалят куршумите.
Извади пистолета си и произведе няколко изстрела. Прекрасно знаеше, че точността им ще бъде нулева, но се надяваше поне малко да забави атаката.
Влезе през дясната врата, прехвърли се на шофьорското място и запали двигателя.
Стрелбата стана още по-ожесточена. Куршумите засипваха колата. За миг се изкуши да смъкне стъклото и да отговори на огъня, но после се случи нещо необикновено.
Появи се насрещна стрелба.
Източникът й беше неясна фигура на стотина метра от него, опряла пушката си на най-долния клон на дебело дърво. Въпросната пушка със сигурност беше автомат с функция самозареждане, тъй като изстрелите следваха бързо един след друг.
Роби насочи поглед към мястото на попаденията и видя светлини. Миг по-късно едната от тях угасна, а другите се пръснаха.
Човекът зад дървото беше успял да спре атаката.