Той не ги познаваше, но знаеше какви са.
Неговата опашка. Извън всякакво съмнение.
Изчака още миг, после спокойно слезе през задната врата.
Влакът потегли, а той тръгна към изхода. Невидим сред поредната тълпа пътници.
Огледа се и вместо да вземе ескалатора, бутна една врата, почти незабележима в стената. Вратата водеше към зоната за поддръжка.
В преддверието се сблъска с двама мъже, които го попитаха какво търси тук. Той им показа служебната си карта и попита за най-близкия изход. След минута вече беше на открито.
Съблече якето си с две лица и го обърна обратно, превръщайки го от синьо в кафяво. После нахлупи шапката с козирка, която измъкна от джоба си, и си сложи големи слънчеви очила.
Излезе на улицата и се насочи към близката стоянка за таксита. Двайсет минути по-късно вече напускаше града.
Освободи таксито преди крайната точка на пътуването си и продължи пеша.
Обущарницата се намираше в доста занемарен район с порутени къщи и магазинчета. Малко звънче регистрира появата му. После вратата автоматично се захлопна зад гърба му.
Той свали шапката и очилата и бавно се огледа. В помещението имаше всичко необходимо за поправка на обувки. С единствената разлика, че собственикът не разчиташе да си изкарва хляба с лепене на подметки и смяна на токове.
Той се появи иззад завесата, която разделяше работилницата на две.
— С какво мога да…
Разпознал Роби, мъжът млъкна насред изречението.
— Точно така, Арни — кимна Роби и опря длани на тезгяха. — Надявам се, че наистина можеш да ми помогнеш.
Мъжът беше на петдесет и няколко, с посивяла коса и добре оформена брада, над която стърчаха необичайно големи уши. Очите му инстинктивно се втренчиха във вратата.
— Сам съм — каза Роби.
— Човек никога не знае — промърмори Арни.
— Така е — съгласи се Роби.
— Работиш ли?
— Да, но нещо различно.
— Гелдър?
Роби кимна.
— Нуждая се от малко помощ.
— Аз почти съм се оттеглил.
— Това е почти лъжа.
— Какво искаш?
— Джесика Рийл — отвърна Роби.
— От доста време не съм чувал това име.
— Нещата могат да се променят. Кои бяха контактите й?
— Би трябвало да ги знаеш. Нали все още работиш на същото място?
— Нямам предвид контактите, които са регистрирани при нас.
Арни замислено докосна брадичката си.
— Рийл е много добра в това, което върши. Може би колкото теб.
— Дори е по-добра.
— За какво става въпрос?
— Забъркала се е в нещо доста неприятно. Може би ще бъда в състояние да й помогна.
— Едно време работехте заедно — отбеляза Арни.
— Това беше много отдавна. Бих искал да я открия.
— А след това?
— Да си свърша работата.
Арни поклати глава.
— Няма да ти помогна да я убиеш, ако това си намислил.
— Намислил съм само едно нещо, Арни. Сигурността на тази страна.
— Отдавна не съм я виждал.
— А контактите й?
— Ще се закълнеш ли, че наистина искаш да й помогнеш? — попита Арни.
— А ти ще ми повярваш ли, ако се закълна?
— Имаш репутацията на отличен стрелец, Роби. И не само когато държиш оръжие. Бих могъл да ти помогна, но ако наистина си откровен с мен. Това са условията ми. Ако не ти харесват или нямаш обувки за поправка, ще те помоля да си тръгнеш.
Роби се замисли върху предложението и бързо разбра, че няма друг избор.
— Те смятат, че Рийл е убила Гелдър и още един оперативен агент.
— Глупости!
— Всъщност и аз мисля, че ги е убила. Но нещата не са толкова прости. Нещо става, Арни. Нещо вътре в системата, чиято воня стига чак до небето. Аз познавам Рийл. Поверявал съм й живота си.
— Ами ако е убила и номер две? — попита Арни.
— За да бъда напълно откровен, ще добавя, че ми възложиха задачата да я пипна.
— Но имаш съмнения, така ли?
— Ако нямах, едва ли щях да се обърна към теб — отвърна Роби.
Размениха си продължителни погледи над широката и изподраскана работна маса. Роби остана с впечатлението, че Арни прави всичко възможно да прецени дали е искрен. Не можеше да го вини. Искреността рядко намираше място в техния бизнес.
— Може би ще извадиш късмет — рече Арни.
— По какъв начин?
— Аз оперирам в малък и затворен свят. В него няма много играчи. Не бих казал, че си организираме сбирки, но поддържаме връзка. Когато един от нас се нуждае от помощ, другите са насреща. Правим си услуги с надеждата, че някой ден ще ни бъдат върнати.
— С какво ми помага всичко това?
— Наскоро ми се обади един човек, който се занимава със същото, което правя и аз. Няма да ти кажа името му, но той познава Рийл. По всяка вероятност бе имал съвсем скорошен контакт с нея.